Измина още една година, към която поглеждаме, за да направим обзор на нещата, които са случиха през нея в сферата на архитектурата. В края на декември направихме обзор на изминалата архитектурна година, като редакторския ни екип изведе някои генерални изводи и основни тенденции. Сега е време да видим и кои са кокретните статии, които най-силно са вълнували нашите читатели през 2024 г.
Най-четените 10 статии покриват разнообразие от теми. Изглежда обаче, че голяма част от тях са свързани с културно наследство, но се появяват социални теми или такива свързани с презастрояване и градска среда. За трета поредна година в най-четените статии присъстват и две конкретни теми, които вече се превърнаха в най-четените статии в Стройинфо изобщо.
Четете тук: Българската архитектура през 2024. Какво се случи и кои са тенденциите?
10 въпроса към 10 жени в българската архитектура
В деня на жената през март екипът на STROIINFO покани 10 жени в съвременната българска архитектура, които вдъхновяват с дейността си. Тогава писахме, че “Те променят изградената среда, допринасят за повишаване нивото на визуалната култура и дизайна и се ангажират с развитието на архитектурното образование, както и на архитектурата, дизайна и градската среда у нас изобщо.” Питахме ги кой и какво ги вдъхновява, кои са любимите им книги и какви са посланията им за бъдещите архитекти? Изглежда тяхната гледна точка и послания им са развълнували широка аудитория от читатели, което е превърнало статията в най-четения ни материал за годината.
Месокомбинат Родопа – още едно бижу на индустриалната архитектура си отива
За поредна година статията за Месокомбинат “Родопа” попада в класацията. Съдбата на тази сграда, изглежда, вълнува широката аудитория. Статията е написана през пролетта на 2020 г., с цел да информира за ценността на комплекса, както и да съобщи за опасността от неговата загуба. Впоследствие, през декември 2022 г. сградата бе обявена за недвижима културна ценност с категория национално значение. В края на ноември тази година обаче тя бе опожарена и отново се заговори за нея в публичното пространство. Какво е бъдещето ѝ все още не е ясно.
Къщата YAMACHA HOUSE в Хасково – симбиоза между архитектура и природа
Къщата „Ямача“ в Хасково на I/O аrchitects е пример за съвременна бутикова архитектура, която умело работи с типологията на еднофамилната къща и успява да се интегрира в контекста на паркова среда. Сградата впечатлява с озеленените си покриви и внимателната работа с терена. Парковата среда позволява развитието на структури в хармония със заобикалящата среда. От друга страна обаче локацията на самата къщата е донякъде спорна, тъй като жителите на Хасково от дълго време протестират против застрояването на парк “Ямача” в града.
Новото начало за Халите – разходка през пространствата и експозициите
Реконструкцията на Централните хали в София беше едно от най-коментираните събития на годината, както и един от най-интересните архитектурни проекти през 2024 г., който получи широк отзвук. Сградата спечели редица награди в различни конкурси. Още при откриването ѝ имах възможността да я посетя, разгледам и анализирам, както и да поговоря с някои от проектантите. Статията отразява първоначалните ми впечатления от проекта и го разглежда в цялост.
Илинден – първият модерен жилищен комплекс в България
Това е втората статия, която се превръща в регулярен участник в тази класация. “Илинден” е първият модерен жилищен комплекс у нас, който стана и обект на дипломната работа на арх. Кристин Джалова, която още през 2020 г. ни разказа за историята, архитектурните качества и потенциали на квартала. Очевидно интересът към него не спада, а напротив, увеличава се с всяка изминала година. През изминалата година се проведе и архитектурна обиколка в комплекса, организирана от арх. Джалова и фондация “Български архитектурен модернизъм”.
Архитектурната професия – трудности, реалности и възможности за промяна
Темата за условията на труд в архитектурата бе засегната от нас за втора поредна година на Деня на труда – 1-ви май. Със сигурност трябва все повече да говорим за социалния аспект на професията и да отчитаме влиянията на проблемите на архитектите в работата върху качеството на средата, която обитаваме.
В световен мащаб все повече се осъзнава факта, че качествена архитектура не може да бъде създавана в съществуващата проблематична работната среда в професията. Архитектурната гилдия вече си задава и въпроса за това къде стои архитектурната професия като двигател за развитието на общности и устойчиви решения за бъдещето.
Реконструкция на предвоенна вила в Боровец – пример за отношение към наследството
Рядко срещаме добри проекти с отношение към автентичността и културната стойност на исторически сгради. Именно затова през годината решихме да пишем за реконструкцията на тази китна вила в Боровец. Решението работи умело с ценността на сградата, но същевременно с това успешно я направи пригодна за съвременно ползване, чрез поставяне на външна топлоизолация, която обаче е решена с мисъл и минимален ефект върху оригинала.
Доброволци от три континента документираха застрашената кирпичена архитектура в село Мандрица
През първите две седмици на септември в село Мандрица, община Ивайловград, се проведе доброволчески тренировъчен курс, в който се включиха участници от шест страни от целия свят. Курсът бе съпроводен с работа на терен, а резултатите от проучванията целят да бъде събран фонд с карти и чертежи на сегашното състояние на сградите. Документирането на текущото им състояние може да послужи и за развитие на инициативата. Културното наследство и неговото бъдеще изглежда продължават да вълнуват активно нашите читатели.
София без дъх. Още високи сгради в столицата?
Планирането и изграждането на високи сгради в централната част на столицата вече се превърна в тема, която е непрестанно на дневен ред. Всеки ден се появяват нови новини за застрояване по централни столични булеварди. Напоследък са постоянно актуални новите разрешения за строеж по бул. “Тодор Александров”, например.
През тази година блогърът Боян Юруков създаде карта, която визуализира планираното строителство в София и именно на нея бе посветена тази статия. Винаги основният проблем по темата високи сгради е било късното достигане на информацията, относно застрояването в града, до самите му жители. Картата се базира на вече преминали административни процедури, разрешаващи изграждането на тези сгради и служи за информиране за промените, които ще се случат в градската среда в близки години, за да може обществото да реагира адекватно на тях.
За STEM центъра в Меричлери и нуждата от добър дизайн в българските училища
Една от основните негативни тенденции в архитектурата, които отчетохме през тази година, бе факта, че голяма част от образователната инфраструктура, която се изгражда и реконструира у нас, единствено покрива екзистенц-минимума. Тя съществува и се развива далеч от световните тенденции в образованието, в които дизайнът на пространствата играе ключова роля. Изключения обаче има и именно те трябва да ни показват как дори с малки бюджети можем да създаваме качествена среда в училищата – именно това прави проекта за STEM център в Меричлери, както и работата на студиа като Lusio Architects или Think Forward.
Миналогодишният подбор може да служи за отправна точка за това какво ни вълнува в сферата и за развитието на кои приоритети трябва да работим. Очакваме с нетърпение да видим какво ни е подготвила архитектурната 2025 г. Тази година България отново ще участва на Венецианското биенале за архитектура, а победителят от конкурса бе току-що избран. Предстои да проследим и какви ще са другите основни събития в сферата на архитектурата през предстоящата година.
