Проектът „Псевдоприрода“ спечели конкурса за български павилион на Венецианското архитектурно биенале 2025

На 13 януари 2025 г., в галерия „Средец“ на Министерството на културата, беше официално обявено, че проектът „Псевдоприрода“, с куратор арх. Ясен Марков, ще представя България на 19-тото Венецианското архитектурно биенале. Проектът бе избран от седемчленно жури в двуетапен конкурс, организиран от Министерството на културата (МК) и Камарата на архитектите в България (КАБ). Българският павилион ще бъде разположен в Sala Tiziano – пространството от предишните ни участия през 2023 и 2024 г. (архитектура и изкуства). Тазгодишната тема на Биеналето е „Intelligens: Natural. Artificial. Collective.“, под ръководството на Карло Рати.

Прочетете тук: Кой е визионерът Карло Рати?

Победителят и концепцията за Българския павилион

Проектът „Псевдоприрода“ изследва границите между изкуственото и естественото, поставяйки под въпрос нашата роля като творци и потребители на средата, в която живеем. Предложението на арх. Марков се фокусира върху това как архитектурните решения могат не само да отразяват, но и да провокират дискусия за климатичните промени. Със своите метафорични елементи, „Псевдоприрода“ подчертава отговорността на архитектурата да поставя въпроси за устойчивостта и етичната употреба на ресурсите в контекста на бързо променящия се свят.

Водещ акцент в концепцията е вътрешният открит двор на павилиона, който ще бъде трансформиран в сюрреалистично климатично преживяване – снеговалеж през всички сезони във Венеция. Технологичната инсталация е метафора за абсурдите на съвременното общество – машина, която произвежда снежен ефект, но същевременно затрупва със сняг собствените си енергийни източници.

В контраст с този „нарушен ритъм на природата“, интериорът на павилиона ще представлява уютна „възрожденска дневна“ с горяща камина, която пресъздава домашния комфорт – сцена, също толкова лаконична в контекста на лятното слънце във Венеция. Това противопоставяне между външното и вътрешното пространство провокира посетителите да преосмислят климатичните проблеми и възможните им решения.

Важен елемент от проекта е и каталогът „Универсални рецепти за добро време“, който се планира да бъде създаден заедно с автори от различни дисциплини с помощта на изкуствен интелект. Той ще бъде представен във вътрешната част на павилиона като символ на колективното мислене и иновативните подходи към устойчивото бъдеще. На представената визуализация от автора виждаме, че автори на текстовете ще бъдат както познати лица от България (Георги Кътов и Вяра Желязкова от I/O Architects, Иван Мудов и др.), така и световноизвестни имена (Олафур Елиасон и Нийл Лийч). Дали това е окончателната селекция предстои да разберем.

Защо “Псевдоприрода”?

На представянето на премираните проекти от конкурса в зала „Средец”, арх. Владимир Милков, председател на журито коментира, че: „Πpoeĸтът нa apx. Mapĸoв пpeдcтaвя яcнo пocлaниe нa eднa лaĸoничнa, eĸcпpecивнa и метафорично aĸтyaлнa ĸoнцeпция. Teмaтa e пoднeceнa изĸлючитeлнo eфeĸтнo и нeпpинyдeнo. Избpaн e интepeceн пoдxoд: oтвopeн, ocтaвящ нa пoceтитeля caм дa peши и избepe cвoя oтгoвop. Дocтaтъчeн e eдин пoглeд ĸъм двopa и зaлaтa, зa дa ce възпpиeмe ĸypaтopcĸoтo пocлaниe oт oбиĸнoвeния пoceтитeл и oт тoзи c пpoфecиoнaлни, филocoфcĸи и ĸyлтypни изиcĸвaния“.

За нуждата от ясни послания говори и арх. Жана Стоилова от групата WhATA още през далечната 2010 г. във връзка с тогавашното Биенале за архитектура. На въпроса „Липсваха ли българите?” тя отговаря:

„Не, българите не липсваха. Това, което ни липсваше на биеналето, бяха кратки, разбираеми послания, поднесени по забавен начин. Архитектите за пореден път показаха, че са прекалено сериозни.”

Този коментар подчертава и онова, което в последните години често липсва на международни форуми като Венецианското биенале – краткост и яснота в посланията. Проектът „Псевдоприрода“ не само интерпретира глобалната тема за взаимодействието между природата и технологиите, но го прави и с чувство за хумор, провокиран от контекстуалните противоречия и парадокси. Така проектът успява да изпълни задачата си – да бъде разбираем за широка аудитория и в същото време да провокира размисъл у професионалистите.

И все пак тепърва предстои да разберем дали предложението на арх. Марков ще се превърне в „хит на Биеналето”, както резюмира арх. Владимир Милков в официалния протокол от журирането, или ще се окаже свой лош порок, попадайки в капана на собствената си технологична зависимост – вместо прохлада и сняг, посетителите може да напуснат павилиона с кални и мокри обувки, символ на непредвидимите последици от човешките интервенции в природата.

Второ и трето място

На второ място беше класирано предложението „Ефемера“, изготвено от колектив воден от арх. Андрей Ходкевич. Проектът изследва възможностите на информационната революция и нейното въздействие върху архитектурата, природата и съвременното общество. Журито оцени философския подход към съвременността, но изрази съмнения относно техническата реализация и бюджетосъвместимоста на проекта.

Трето място зае проектът „Хиляда години, Осем часа и 47 секунди“ на „Градоскоп”, който разглежда симбиотичните предпоставки, които връзката между индустриализацията и заобикалящата я среда би могла да активира. Въпреки задълбоченото изследване, върху което стъпва проекта, журито отбеляза, че посланието е прекалено сложно и трудно смилаемо за посетителите на Биеналето.

Другите два отличени проекта са „СЕТИВ_НО” и „В технологиите е отговорът…, а какъв точно беше въпросът за фасадите?.”

Вижте тук всички предадени проекти в конкурса

Журито и конкурсът

Журито на конкурса, с председател арх. Владимир Милков (КАБ), беше в състав д-р Весела Ножарова (куратор на българския павилион на Биеналето за изкуства през 2007 г. и ко-куратор на изданието за архитектура през 2008 г.), арх. Петър Торньов (участник в първото българско представяне на Биеналето през 2008 г.), арх. Борис Тикварски (куратор на българския архитектурен павилион през 2023 г.), арх. Тодор Обрешков и арх. Атанас Ковачев от Съюз на архитектите в България (САБ), арх. Иван Генов (МК). Със съвещателен глас участва и арх. Александър Стайнов, национален комисар за участието на Република България във Венецианското биенале.

Тазгодишният конкурс се проведе при удължен срок за подаване на проектни предложения в сравнение с този през 2023 г., но привлече едва 17 предложения – двойно по-малко участници от предходното издание. За някои това може да е изненадващо, предвид познатото изложбено пространство в Sala Tiziano и възможността да се стъпи върху вече натрупан опит. За други, липсата на мотивацията и интереса на архитектурната и културна общност може да бъде разбрана като реакция към ограничената публичност на конкурса, усещането за затворен характер на процеса, краткият срок за подготовка или незаинтернтересованост към тазгодишната тема на Биеналето.

Макар да е трудно да се даде ясно обяснение на този факт, важно е този аспект да бъде взет под внимание от МК и КАБ при организацията на бъдещи конкурси. Липсата на ясна публична информация за заделен бюджет за бъдещи участия на България във Венецианското биенале допълнително създава несигурност и може да обезкуражи потенциални участници. Прозрачността и по-широкият диалог с професионалната общност биха могли да привлекат по-голям интерес и да утвърдят значимостта на България на този престижен международен форум.

Научете: Как опитните страни се подготвят за Биенале?

България на Венецианското биенале

Участието на България във Венецианското биенале за архитектура все още е сравнително нова практика. Страната дебютира през 2008 г. с изложбата „Bulgaria: The Young Architects” курирана от проф. д-р арх. Георгий Станишев. След дългогодишна пауза, второто участие през 2023 г. с кураторски колектив от POV architects върна България на картата на архитектурното биенале.

Припомнете си за българския павилион на Биеналето през 2023 г.

Тазгодишното издание обаче поставя важен въпрос за бъдещето на страната на Биеналето изобщо (вкл. и Биеналето за изкуства). Договорът за наем на изложбеното пространство в Sala Tiziano, което България използва от 2023 г. насам, изтича след изданието през тази година, а към момента липсва яснота относно неговото подновяване или търсенето на други пространства.

Участието във Венецианското биенале е важно не само като платформа за международно признание, но и като средство за културна дипломация и утвърждаване на българската архитектура и изкуство в глобален мащаб. То предоставя възможност за демонстрация на иновативност, обмен на идеи и ангажиране с най-актуалните теми в областта на архитектурата и дизайна. Именно затова се изисква стратегически подход и ясна визия как България може да използва платформата на Венецианското биенале, за да не се окаже, че появата ни през тази година е последната за неопределен период от време, както се случи след последното издание през 2008 г.

Прочетете за историята на участията и неучастията на България на архитектурното Биенале

Гледаме с надежда към бъдещите решения на Министерството на културата в динамичната политическа обстановка, която обаче не би трябвало да бъде повод за неслучване на ключови международни дейности за позиционирането на България на културната сцена на света, каквато е ролята на едно от най-клчовите събития в света – Венецианското биенале за архитектура и изкуства.