Културата е не просто израз на идентичност, тя е също така e и инструмент за устойчиво развитие, социална свързаност и икономическа трансформация. Поддържането и развитието на инфраструктура, в която тази култура може да бъде реализирана, освен желание, мотивация и общи усилия, изисква и значителни ресурси. В този контекст частните инвестиции все повече има нужда да се превръщат във фактор за създаването и съхраняването на съвременни културни пространства, особено в страни като България, където държавното финансиране често е ограничено или неефективно усвоено.
Инициативата за културна инфраструктура – преди и сега
Преди 1989 г. културата в България е изцяло държавно финансирана – мрежата от читалища, театри, галерии и концертни зали е част от идеологическия апарат на държавата. Заедно с това обаче тя е активно финансирана – тогава са изградени множество подобни сгради, които и досега доминират културния пейзаж у нас. След политическите и икономически промени обаче, днес забелязваме, че много от тези сгради са занемарени, понякога изоставени, а нови такива почти не се строят.
В България през последните години архитектурните конкурси започнаха да се популяризират все повече като добър инструмент за постигане на архитектура с обществена стойност. Провеждането на открити конкурси дава шанс на млади и независими архитекти, насърчава прозрачността и въвлича публиката в процеса на планиране. Това е безспорно положителна посока, която създава надежда за по-добро архитектурно бъдеще. Тази практика обаче все още е твърде изолирана и сама по себе си не е достатъчна за цялостна трансформация на средата, особено що се отнася до сгради, част от културната инфраструктура.
Как да си направим музей за съвременно изкуство и дизайн? четете тук
Култура в столицата
През последните години със сигурност се наблюдава активизация в сферата на културата у нас, особено в столицата, където се отчита съсредоточаване на подобни дейности. Изглежда София днес е изправена пред парадокс – от една страна нуждата от съвременни пространства и културни събития нараства, а от друга – публичното финансиране в тази посока остава крайно ограничено. В същото време, в малките населени места съществува значителен потенциал под формата на вече изградени, но често занемарени сгради за култура, които остават извън фокуса на инвестиционните усилия. Това, разбира се, това се дължи и на липсата на достатъчно голямо търсене на културни дейности на тези места, най-често в резултат на обезлюдяването и други фактори.
В този сложен контекст, в който съществува културата у нас, през последните няколко години се появяват отделни примери за частни инвестиции с културна насоченост.
Това е добра тенденция, която показва активизация на личности и групи хора, които се опитват да създават места за култура, които да отговарят на нуждата от алтернативни виждания и пространства за нейното развитие. Въпреки стойността им като инициатива обаче, мащабите им са твърде малки за развитието на стабилна и устойчива културна среда. Макар и основополагащи и ценни, тези примери у нас все още са по-скоро изключението, отколкото нормата. Нека разгледаме няколко примера у нас и в чужбина, които се вписват в тази тенденция.
DOT , София
Културният център DOT Sofia е един от малкото примери у нас, които се утвърждават като устойчив модел за съчетание на частен капитал, архитектурна визия и културна мисия. Той е пример за това как частните инвестиции и добрата съвременна архитектура могат да допринесат за трансформацията на градската среда и развитието на културна дейност.
Разположен в емблематичния, но често подценяван квартал около историческия Женски пазар, DOT Sofia играе ключова роля на катализатор в процеса на урбанистично възраждане на района. Чрез подхода си с уважение към локалния контекст, проектът създава условия за устойчиво развитие и засилва социалната свързаност в града.
Сградата, която отваря врати през септември 2023 г., функционира като апартхотел – пространството включва арт колекция, иновативен ресторант, както и зони за изложби и културни събития. Тази мултифункционалност и комплексност го превръща в динамичен културен хъб, който привлича както местни жители, така и туристи, търсещи културен обмен.
DOT Sofia и автентичността на градската среда четете тук
Галерия „Вихрони“, село Долно Камарци
Галерия „Вихрони“ е вдъхновяващ пример за това как изоставените обществени сгради могат да бъдат трансформирани в съвременни културни пространства чрез частна инициатива. Тя демонстрира успешно взаимодействие между частни инвестиции, архитектурна иновация и културно развитие, обогатявайки културната тъкан на региона и предлагаща модел за бъдещи трансформации.
Как художник вдъхна нов живот на изоставено училище в с. Долно Камарци четете тук
Създаден от художника проф. Вихрони Попнеделев и отворил врати през май 2023 г., арт центърът е разположен в сградата на бивш училищен стол, построен през 80-те години на XX век. След години на изоставяне и разруха, сградата е реновирана и адаптирана за нова функция.
Днес галерията предлага разнообразни възможности за културни и образователни дейности – от изложби и арт работилници до студентски практики и тиймбилдинги. Пространството включва изложбена зала, керамично ателие, открити ателиета за приложни изкуства и зала за дебати.
Подобно на галерия „Вихрони“, центърът „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово демонстрира как изоставени обществени сгради могат да бъдат адаптирани в съвременни културни пространства с нов живот. Тази трансформация – резултат от сътрудничество между Община Габрово, Европейската комисия и културни организации – показва как макар и чрез смесена подкрепа един забравен обект може да се превърне в устойчива и вдъхновяваща инициатива.
Модернизация на център „Кристо и Жан-Клод“ и други проекти в Габрово и Пловдив четете тук
Центърът за съвременно изкуство “Кристо и Жан-Клод” четете тук
В чужбина съществуват множество примери за успешни частни инициативи, които не само допринасят за опазването и популяризирането на културната идентичност, но и се превръщат в активна част от съвременната културна сцена. Един проект, който силно ми напомни на българския DOT – както в екстериорно отношение и архитектурен език, чрез използването на кортенова стомана и индустриални елементи), така и по концептуално и функционално родство, при което една частна инициатива вдъхва нов живот – притегателен център за култура, съвременно изкуство, изложби, работилници и общностна активност.
Пример от чужбина – CaixaForum, Испания
CaixaForum (Испания) е впечатляващ пример за това как частна фондация може да трансформира културния пейзаж на страната. Проектът е иницииран и финансиран от „la Caixa“ Foundation – една от най-големите частни фондации в Европа, която активно инвестира в култура, образование и социални дейности.
Това, което прави проектите на CaixaForum особено впечатляващи, е подходът към архитектурата – те често възраждат и трансформират изоставени или занемарени индустриални сгради, превръщайки ги в модерни културни пространства. CaixaForum Мадрид е създаден в бивша електроцентрала, която архитектурното студио Herzog & de Meuron преосмисля по иновативен начин.
Съдържанието на тези центрове е също толкова впечатляващо – изложби на съвременно и класическо изкуство, интерактивни образователни програми, работилници за деца, лекции, концерти и социални събития. Целта не е просто да се съхрани културата, а да се демократизира достъпът до нея, като се включват всички възрастови и социални групи.
Сграда, която е преживяване: Caixa Forum в Мадрид четете тук
Възприемане и нагласа за култура
Фактът, че повечето от частните инвеститори у нас насочват средства основно към ритейл паркове вместо към културни сгради, е не само икономически обоснован избор, но и отражение на по-дълбок социокултурен проблем. За да се развие този подход в България, частните инвеститори трябва да започнат да възприемат културните проекти като дългосрочна инвестиция и социална отговорност.
Когато инвестициите в култура съвпадат с обществените нужди, те не само обогатяват културната среда в една държава, но и създават нови възможности за икономически и социален растеж.
Примерите от България и света ясно показват, че посоката към изграждането на качествена архитектура и културна среда съществува. Реалната промяна обаче зависи не само от инструменти като конкурси или инвестиции, а най-вече от нагласата и отговорността – на институциите, обществото и самите архитекти. Когато съществува отворено мислене, визия и последователност, дори ограничените ресурси могат да създадат стойност. Без тази нагласа обаче и най-добрите инструменти водят само до изолирани примери.
