Плановете за разрушаването на бившия производствен комплекс на сградата на някогашната държавна звукозаписна компания “Балкантон” предизвикаха бурна обществена реакция. Оформиха се противоположни мнения, а общината и собствениците сякаш отстъпиха пред обществения натиск. Случаят изглежда на пръв поглед ясен – говорим за памет и културно наследство. Какви обаче са нюансите, които са показателни за цял един слой от българската архитектурна история? Част от тях успях да представя в репортаж на Петър Георгиев, излъчен в предаването “Панорама” на 31.01 по БНТ, в качеството си на изследовател от фондация “Ново архитектурно наследство”, а за останалата ще ви разкажа тук.
Бяха ли крайни позициите?
По-рано тази седмица, арх. Богдана Панайотова, временно изпълняващата функциите на главен архитект на Столична община, даде разрешение за строеж върху въпросния имот, а от приложената графична част към документите става ясно, че там се предвиждат седем нови сгради в режим на смесена многофункционална зона, включително и на мястото на бившата административна сграда на “Балкантон”. От страна на собствениците дойде бърза реакция, в която се твърди, че именно тя ще бъде съхранена и реновирана. По-широката общественост реагира бурно и организира протест пред сградата, бяха поети инициативи сградата да бъде обявена за недвижима културна ценност с категория “национално значение”.
Каква значимост има обекта като културно наследство?
Случаят е класически – бавният административен процес е отнел време, а гражданското недоволство, както винаги, се вдига точно преди последната крачка. Реакцията за “защитаване” идва естествено, особено когато в един казус се преплитат слоеве като нематериално културно наследство, нервните теми за застрояването в столичните квартали и капката носталгия.
Културното наследство, особено недвижимото, не е тема, която се решава “от днес за днес”.
Първата важна стъпка при обект, носител на културни следи, е той да бъде проучен. Преди да се взима решение архитектурен обект да се обявява за недвижима културна ценност, тоест да получи защитен статут по българското законодателство, е редно да бъде проведено проучване на целия комплекс и неговата стойност. При първоначален, незадълбочен преглед комплексът не носи характерни белези на архитектурно-художествена ценност с изключение може би на монументалното пано до входа на административната сграда, изпълнено в техника сграфито и характерните надписи с лого, които сами по себе си са обекти с художествена стойност. Тя е носител на нематериална ценност и памет за “Балкантон’, и въобще музиката в България от периода след Втората световна война. Физически свързана с периода на социалистическа България, тя е носител на далеч по-голяма памет, бивайки обвързана със спецификата на музиката като безвременно изкуство и звукозаписа като буквален носител на памет.
Емблематичните табели и монументалната живопис с техника сграфито до входа
Реалистичен подход ли е “музеифицирането”? Сградата е открита през 1952 г. и носи характера на административна сграда към промишлено предприятие. Чуват се гласове за превръщането ѝ в музей на българската музика, но това трябва да се разгледа реалистично. За да бъде свързан с мястото, такъв музей би бил уместен, ако в комплекса бяха съхранени материални следи от производствения и звукозаписния процес, така че те да бъдат част от експозицията. Те вече не съществуват, а производствените сгради са с ниска архитектурна стойност и в разруха. Отделно от това трябва да се направи щателна оценка на това какъв интерес би бил привлякъл специализиран музей в отдалечена от центъра на града зона и какви механизми биха подканили частен собственик и инвеститор да участват в такъв проект.
Културното наследство не трябва и не може да бъде “бухалка” срещу строителните инициативи.
Именно това противопоставяне създава опасни сюжети. Така, в други случаи, сме ставали свидетели на скорострелни разрушавания на сгради, само заради страха от това те да не получат статут на недвижима културна ценност (например тютюневи складове и стари къщи в Пловдив). Да, статут на недвижима културна ценност често получават застрашени от разрушаване сгради, но това обикновено е резултат на бавен и задълбочен проучвателски процес. Това не означава, че е нужно абсолютно всяка сграда, носител на културна памет, да бъде защитавана със статут – за обектите с по-малка значимост понякога е достатъчно само да бъде приложен достатъчно премерен архитектурен подход, който да съхрани културната памет на средата.
Изказаните позиции от страна на собствениците на сградата и имота, както и от страна на кмета на Столична община, Васил Терзиев, показаха, че общественият натиск е оказал влияние. Появиха се твърдения, че административната сграда ще бъде съхранена. Публично оповестената информация в медиите показва, че в сградата продължава да се съхранява и дигитализира архивът на “Балкантон”, както и че тя продължава да се използва по предназначение – за администрация и звукозапис. Намеренията са след реновацията да продължи да извършва тези функции, което според практиката е една от най-големите ценности на сграда, носител на културни следи. За да подкрепим твърдението, тук трябва да споменем проф. д-р арх. Йорданка Кандулкова, която в публикация в сп. “Архитектура” (1) посочва, че необходимостта от специална намеса за съхраняването на паметниците на културата възниква тогава, когато практическата полза от един обект е изчерпана.
Важно е да се отбележи, че при реконструкцията на сградата е редно да се подходи с уважение към оригинала – без надлепени псевдокласически мотиви и със съхраняване на характерните табели и монументалната живопис до входа. Подходът на апликиране на мотиви, които изглеждат исторични за неинформираното око, е чест и несполучлив опит за фалшива претенция за опазване на архитектурното наследство. Противно на очакванията, това уважение към оригинала би било напълно приложимо дори и със съвременни техники за топлоизолиране на сгради, стига да бъде вложено достатъчно внимание и техническа мисъл при проектирането и изпълнението.
Представени в социалните мрежи визуализации, които не показват отношение нито към оргинала, нито към добрата съвременна архтитектура въобще
Страхът от ново строителство бе другият двигател на общественото недоволство. Жителите на столичните квартали са притеснени и заинтересовани от качеството на градската среда като цяло – паркирането, инфраструктурата, озеленяването, ослънчаването и качеството на въздуха – така е и в кв. “Лагера”. Това не означава, че новото строителство трябва да бъде блокирано и че статутът на недвижимото културно наследство да се използва като спирачка. А че е необходима визия и за развитието на квартали “за хората”, и за културното наследство, което съхранява паметта на средата. Пример за това е и комплекс Яворов, където превръщането му в недвижима културна ценност от години представлява интерес за неговите обитатели.
Архитектурният пласт на българската архитектура от втората половина на XX-ти век.
“Балкантон” повдига значима дискусия за архитектурния пласт на втората половина на миналия век. Паралелно с внезапния обществен призив за обявяване на сградата за недвижима културна ценност (НКЦ), в Националния институт за недвижимо културно наследство вече трета година “отлежава” селекция от 22 приоритетни обекта от София, извършена от фондация “Ново архитектурно наследство”, ОП Софияплан и ЦНИП-УАСГ, с изготвени заключителни оценки (така наречените “фишове”), които очакват по-нататъшното задвижване на процедури, за да могат сградите да получат статут на НКЦ и те да бъдат съхранени като значими образци на наследството ни. Статути обаче няма, а много по-значими обекти като Националния дворец на културата, Театър “София” и Ларгото остават незащитени и застрашени от некомпетентни реконструкции.
От случая “Балкантон” става ясно, че обществото се интересува от ценните образци на този архитектурен слой и не може темата за статутите на недвижимите културни ценности да се отваря само в случаи на обществено противоречие. Това води до възприемането на юридическата защита като някакъв ограничител, което повече вреди, отколкото помага. Така, ще изникнат още много сходни казуси, ако на административно ниво не се предприемат реални действия по съхраняването на образците на този архитектурен пласт. Целта на опазването на архитектурното наследство е да бъде в полза на всички – на инвеститора, на публиката и на институциите, и най-вече то да бъде съхранено и предадено на следващите поколения.
Видеорепортажа на Петър Георгиев за “Панорама” и нашето участие можете да видите на сайта на Българска национална телевизия.
(1) Кандулкова Й. (2008) – За ценностния подход при опазване на архитектурното наследство, сп. “Архитектура” 1/2008
