Разговаряме с арх. Александър Василев от VA Studio, което отговаря за архитектурния аспект на инициативата “Шарена Задруга”, чиято концепция е да преобрази част от знакови изоставени сгради в селото, започвайки от старото училище, и да вдъхне нов живот на цялата общност.
Той споделя повече за визията, предизвикателствата и мотивацията по проекта, по който работи активно вече повече от година с цел съхраняване на българските занаяти, творчество и наследство в село Голяма Желязна (общ. Троян). Проектът се планира да бъде завършен през следващата година.
- Какво представлява проектът “Шарена Задруга” и как се включихте в него?
Бяхме препоръчани и с нас се свърза Анна Българанова, която е един от основателите на инициативата. Първоначално задачата беше свързана единствено със създаване на интериорни решения. На първата ни среща обаче зададохме въпроси, свързани не само с пространството, но и с цялостната концепция и идея, което доведе до разширяването на архитектурната задача в проекта.
Още в началото започнахме да навлизаме във все повече детайли относно стил и материали, говорихме за устойчивост и слънчева енергия, за ефективно използване на дъждовната вода, а също и за инфраструктурните предизвикателства, за градоустройство и паркиране, достъп на хора, велосипеди, коли и продукти и за какво ли още не. Признавам – вдъхновихме се много. След всеки въпрос идваха куп други и усетихме, че имаме шанса да се включим в нещо голямо.
“Много хора от екипа ни имат деца и за нас беше изключително важно да се реализира такъв тип проект, като инвестираме енергията си в образованието и бъдещето.”
Преобладаващата работа в бранша днес у нас е концентрирана върху изграждането на жилищни и бизнес сгради и интериори, и рядко имаме възможността да проектираме училища. Това със сигурност ни спечели – извън чисто професионалната ценност за всеки от нас обаче, проектът беше пленяващ и от чисто човешка гледна точка.
- Каква е ролята на архитектурата в процеса по реализиране на такъв амбициозен проект?
Ключова. Архитектурата изисква материален носител и нейната роля е да преобрази основната идея като ѝ придаде физически облик. Ние държим на цялостната визия на комплекса. До края на проекта ще се работи по четири сгради, две от които са бъдещите училища по кулинария и занаяти. Всички те са замислени като ансамбъл, използващ подобни материали, форми и детайли. Сградите трябва да се вписват в един общ архитектурен език, за да придобият визия като единна материална среда.
„В същността си, това, което ние правим също е вид занаят. Получава се много интересна взаимовръзка – един занаят създава среда за съхранение и опазване на другите занаяти.“
- Какви архитектурни принципи стояха зад визията Ви?
По отношение на визията, тя се оформи като обща между нас и основателите на идеята. Едно от изискванията им още в самото начало беше да съхраним максимално много от материалите в старото училище, което предстои да се превърне в кулинарно, и заедно да мислим в посока изграждане на комплекс, който да пази своя дух, дори и чрез малките детайли. В момента се стремим към възстановяване на училище с нов профил, което да отговори на съвременните предизвикателства, като същевременно включва местните традиционни занаяти и кулинарията в България. Работим с максимална степен (възможна и отговаряща на новото предназначение и изисквания) на запазване и опазване на завареното.
Заедно коментирахме голямата тема, свързана с устойчивост и от наша експертна страна влязохме в детайли – енергоефективност, възобновяема енергия, използване на водите, максимално озеленяване, приоритет на пешеходния и велосипеден достъп и в същото време достатъчно места за паркиране. Предвид желанието ни да съхраним наличното, трябваше да съобразим заварената архитектурна среда – мащаб, стил, дух, елементи, детайли, материали.
- Какви са основните предизвикателства, с които се сблъскахте в процеса на работа?
Няколко са – първо се наложи да се справим с преустройства на сгради, за които няма никаква информация или чертежи. При заснемането и обследването на сградите се появяваха неочаквани открития, които поставяха въпроса дали това, което разглеждаме, е наистина същата сграда.
Второто голямо предизвикателство беше създаването на кулинарно училище в стара сграда, което изискваше адаптиране на много сложни функции в ограничени пространства.
Всяка кухня е като малък проект сам по себе си – трябва да се помисли за технологии, потоци и ефективност, за пожарна безопасност и как да се осигури достатъчно място за всички дейности и едновременно да не забравяме, че това са учебни пространства и в тях е нужно да се събира група от хора. Работата с различни готвачи, всеки със своите подходи и виждания, доведе до персонализирани решения и връзки, което беше още едно предизвикателство.
- Имахте ли примери, от които да черпите опит?
Не и това беше още един предизвикателен аспект – липсата на аналогични примери за подобен тип комплекс в България. Проектът е уникален и много често се налагаше да черпим вдъхновение от международни примери, като тези от Франция. Но реалностите там и тук са различни – по отношение на хора, кухня, пространство и нормативи, които наложиха допълнителна креативност и адаптация в подхода.
Инфраструктурата се оказа поредното сериозно предизвикателство, особено по отношение на електричеството и интернет свързаността. В селото има ограничен капацитет на електрическата мрежа, а за съвременно училище с международно участие е необходима значително по-голяма електрическа мощност. В момента работим върху решаването на този проблем, като изграждаме два трафопоста и осигуряваме интернет връзка с 1 гб капацитет. Това не само ще задоволи нуждите на училището, но и ще доведе до дългосрочни ползи за селото, като подобрена инфраструктура, която може да стимулира развитието му и да привлече нови възможности.
Последното, но не и по важност, е да запазим мащаба му. Целта ни е да не изграждаме големи сгради с градски мащаби, които биха нарушили хармонията на селото.
Там преобладават малки къщи, ниска етажност, много въздух и тишина и интегрирането на такъв комплекс може да създаде притеснения относно нарушаването на този мир. Въпреки това, след разговори с местните жители, те изразиха желание да има нещо живително в селото, което да привнесе енергия и развитие, без да променя същността на мястото.
- Бихте ли разказали повече за комуникацията между страните в процеса? Работите ли например с местната общност?
Комуникацията ни с местната общност е ключова. Важно е представянето и информирането за една такава голяма инициатива на такова спокойно място. Организирахме пробен първи учебен ден и архитектурна разходка, за да представим проекта на селото, да отговорим на въпроси и да уведомим местните за предстоящите стъпки. Обяснихме, че проектът ще промени демографското развитие и ще бъде катализатор за подобряване на туризма, инфраструктурата и видимостта на региона.
- Какво научихте самите Вие по време на процеса?
Процесът беше изключително обогатяващ за нас. Запознахме се с много хора – от занаятчии до готвачи и ръководители, всеки отдаден на своята професия и изключително добър в това, което прави. За мен и екипа ми е удоволствие да работим с хора, които мислят различно и които наистина могат да бъдат наречени творци. Създали сме екип, в който няма място за дребнавост и егоизъм – всички сме обединени от невероятна енергия, която е необходима, за да осъществим проекта.
Чисто теоретично, научихме много за различните занаяти и готварството, както и за процесите, свързани с всеки занаят и материал. Това беше изключително обогатяващо, защото успяхме да видим тези процеси в ръцете на истински майстори. Работихме с всеки един от тях, като се стремяхме да разберем нуждите и спецификите на всяка професия и как те могат да бъдат интегрирани в проекта.
- Какви изводи си направихте?
Сред най-важните заключения беше това, че за да се реализират подобни проекти, са необходими голямо желание, ясна визия, средства и правилните хора на правилните места. Ако липсва някой от тези елементи, проектът няма да успее. Вдъхновението, хората и финансите са ключови и в този триъгълник всички върхове трябва да са стабилни, за да се постигне успех. Друго много важно, което научихме от практиката е, че комуникацията е ключова. Общуваме организирано и редовно. Поне веднъж в седмицата се срещаме, за да обсъждаме всички въпроси на терен и имаме отделна среща за ключовите звена и хората, вземащи решения в различни области като финанси, организация, строителство и архитектура. Там се обсъждат новостите и проблемите, които възникват, защото всичко в проекта е свързано и всяка част зависи от останалите.
“Чака ни много и нелека работа, но импулсът да видиш как пред очите ти се реализират идеите, които си си представял, е огромен и ни дава сили да направим още една огромна крачка към успешното завършване на тази прекрасна инициатива.”
