Четвъртък, 11 Декември 2025
Зареждане...
Архитектура

Лиу Дзякун е носителят на наградата за архитектура Прицкер за 2025 г.

stroiinfo
· 1 мин. четене

На 4-ти март 2025 г. наградата „Прицкер” бе присъдена на Лиу Дзякун (Jiakun Liu), архитект и писател, чието творчество се отличава с изразителна чувствителност към социалния, исторически и природен контекст на заобикалящата го среда. Неговата архитектура не се ограничава от мащаба, функцията или стилистичните догми, но винаги си проличава по умението ѝ да съчетава традиция и съвременност, локална специфика и универсална приложимост.

В официалното съобщение председателят на журито, Алехандро Аравена, споделя:

„В свят, който има тенденция да създава безкрайни скучни периферии, той (Лиу Дзякун – бел.авт.) е намерил начин да изгради места, които са едновременно сграда, инфраструктура, пейзаж и обществено пространство. Работата му може да предложи въздействащи насоки за това как да се справим с предизвикателствата на урбанизацията в епоха на бързо развиващи се градове.”

Повече за историята на наградата Прицкер научете тук

Кой е Лиу Дзякун?

Лиу Дзякун, 54-ият лауреат на наградата „Прицкер”, е роден през 1956 г. в Чънду, Китай, където той живее и работи до ден днешен. През 1982 г. завършва висшето си образование по архитектура в Чунцин. След кратък период в проектантско студио се отдръпва от професията и прекарва десетилетие в Тибет и Синцзян, посветен на медитация, живопис и литература. Работи като писател и публикува няколко художествени произведения. Посещение на архитектурна изложба през 1993 г. събужда отново интереса му към архитектурата, и така през 1999 г. основава „Jiakun Architects” в родния си Чънду.

В работата си Дзякун умело преплита природни и градски мотиви, създавайки пространства, чиято цел е да преосмислят границите, които поставяме между миналото и бъдещето, индивидуалното и колективното, човека и природата.

Въпреки разнообразието в творческия му подход, работата му остава разпознаваема чрез минималистични форми, искрения подход към материалността и внимание към позиционирането на сградата в заобикалящия я ландшафт. 

Творчеството на Лиу Дзякун

  • Музеят за каменни скулптури Луйеян

Първият публично разпознат проект на архитекта е Музеят за каменни скулптури Луйеян (Luyeyuan), който е завършен през 2002 г. В този проект Дзякун умело преплита традиционни строителни техники с модерни устойчиви решения. Формата на сградата напомня за древните китайски укрепления, докато използваните материали – бетон, дърво и местен камък, умело контрастират заобикалящата го бамбукова гора.

Пространствената организация на музея насърчава взаимодействие с външните пространства, оформени като публични площади и зелени зони. Този проект е пример за характерния подход на Дзякун – изграждане на сгради, които са не просто физически структури, а преживявания, свързващи хората с техния културен и природен контекст.

  • Rebirth brick

Друг забележителен проект, който разкрива социалната ангажираност на Дзякун, е „Преродената тухла“ („Rebirth brick”), създадена след разрушителното земетресение в Съчуан (Sichuan) през 2008 г. В отговор на катастрофата, архитектът разработва метод за използване на строителни отломки от рухналите сгради. Предложението е те да се трансформират в нови тухли за реконструкцията на засегнатите общности. Този иновативен подход не само намалява отпадъците и разходите по възстановяването, но и носи дълбок символизъм –

всяка тухла съдържа историята на разрушените домове, превръщайки руините в основа за ново начало.

  • West village

Третият проект, който е отличителен в творчеството на Дзякун, е мегаструктурата West Village, разположена в Чънду, Китай. Това мащабно многофункционално пространство се развива по периметърна на имота, оставяйки широк двор в сърцевината си. Напластявайки търговски, културни и обществени функции, проектът започва да наподобява лабиринт от взаимосвързани пространства – малки вътрешни дворове, мостове, зелени покриви и отворени площадни зони, които улесняват естествената вентилация и засенчване. Тази пространствена организация създава усещане за спонтанност и интимност, характерни за традиционните китайски квартали. Чрез своята способност да наблюдава и анализира ежедневния живот в съвременния китайски град, Дзякун успява да създаде проекти, които да отговарят на неговата динамика.

 

Ключови принципи в проектите на Дзякун

Проектите на Дзякун следват ясно очертани принципи, които дефинират неговия подход към архитектурата. Ключовите му принципи включват:

  • Диалог с традицията: Дзякун умело интегрира исторически и културни препратки в своите проекти, без да ги превръща в чисто декоративен елемент. Вместо буквално възпроизвеждане на традиционни форми, той извлича тяхната същност и ги интерпретира в съвременен контекст.
  • Социална отговорност: Проектите му надхвърлят естетическите и функционалните аспекти на архитектурата, като целят да подобрят качеството на живот на хората и да отговарят на реални обществени нужди. Именно примери като „Преродената тухла“ демонстрират чувствителността на Дзякун към социалните и екологичните предизвикателства.
  • Връзка с природата: Независимо дали става въпрос за вграждането на естествени материали, създаването на зелени пространства или прилагането на биофилни принципи, архитектът последователно насърчава хармонията между изградената среда и природата. Той използва пространствени преходи и материали, които създават усещане за органично взаимодействие между архитектурата и естествения свят.
  • Функционална гъвкавост: Пространствата, които създава Дзякун, са проектирани така, че да могат да се адаптират към различни нужди и промени във времето. Отворените планови решения и модулните структури позволяват на сградите му да останат релевантни и полезни в дългосрочен план.

Новата вълна в китайската архитектура

Лиу Дзякун е вторият израснал и практикуващ в Китай архитект 1, удостоен с наградата „Прицкер“, след Уанг Шу (Wang Shu) през 2012 г. 2 И двамата са сред малцината, които полагат основите на нов архитектурен език в Китай след десетилетията на културни и икономически трансформации. Техният подход съчетава традиционни техники и материали със съвременни иновации, като търси баланс между миналото и настоящето.

Разбирането на тяхната архитектурна философия е невъзможно без осъзнаването на контекста, в който тя се развива. Китайският преход от централно-планова към пазарно ориентирана икономика през последните десетилетия доведе до специфичен хибриден модел, в който социалистически структури съжителстват с капиталистически механизми. Тази динамична среда предизвика бурна урбанизация и безпрецедентен строителен бум, но също така отвори въпроса за запазването на културната идентичност. Именно тук архитектите като Лиу Дзякун и Уанг Шу намират своята роля – те не просто проектират сгради, а предлагат отговор на предизвикателствата на съвременен Китай, търсейки устойчиви и смислени начини за интегриране на традицията в бъдещето.

Исторически музей Нинбо, 2008 г., арх. Уанг Шу, източник: Iwan Baan

Наградата Прицкер: От признание към послание

В този контекст изборът на Лиу Дзякун като носител на наградата „Прицкер“ през 2025 г. може да се разглежда като отражение на по-широките трансформации в архитектурния свят. 

През последните години наградата Прицкер очертава една ясна тенденция – архитектурата вече не се оценява само по естетическите си качества, а и по способността ѝ да променя обществото. Интеграцията на местни културни традиции, устойчивостта и социалната ангажираност са се превърнали в определящи критерии за избора на лауреатите.

Въпреки това той не винаги е еднозначно приет и често предизвиква дискусии относно реалното отражение на тези ценности. През последните години наградата Прицкер е все по-често обект на критики заради възприеманата ѝ склонност да отличава предимно утвърдени фигури в архитектурната сцена, като в повечето случаи това са мъже в напреднала възраст. Въпреки че през последните десетилетия има известен напредък към по-голямо разнообразие, наградата все още рядко се присъжда на жени или на архитекти от по-младото поколение, които предлагат радикално нови подходи към професията. Съществуват аргументи, че макар журито да подчертава на думи ангажираността си към глобални проблеми, изборите му понякога отразяват по-скоро утвърдените разбирания в професионалните среди, отколкото реална промяна на статуквото.

Това повдига въпроса дали наградата наистина насочва архитектурната практика към нови, по-устойчиви и социално отговорни модели или продължава да следва установени естетически и институционални конвенции.

Лауреатите на наградата „Прицкер” през последните 15 години. Късата подстрижка е ключът към победата!

Архитектурата на утрешния ден

Тази награда подчертава един все по-ясно отличаващ се феномен. Китай, който доскоро служеше като сцена за водещи архитекти от Западна Европа и САЩ, се отдръпва от десетилетията на чуждестранно внесена архитектура и утвърждава своя собствена идентичност.

Ново поколение китайски архитекти, формирало се през последните три десетилетия, развива оригинален почерк и създава архитектура, дълбоко вкоренена в локалния контекст. Тази трансформация е част от по-широка тенденция – отдръпване от универсалния, глобализиран стил и насочване към проекти, които черпят вдъхновение от специфичните културни, климатични и исторически дадености на своето място. Така архитектурата все повече се разглежда не просто като отражение на световните естетически норми, а като средство за устойчиво и контекстуално развитие, съобразено със специфичната идентичност на всяка среда. 

В България все още е трудно да говорим за ясно изразена местна архитектурна школа, а камо ли за цялостна стратегия, която да насърчава архитектура, съобразена с локалния контекст и културните специфики. Въпреки това, на пазара се открояват и няколко повече или по-малко познати студиа, чиято архитектура демонстрира чувствителност към средата, работи с традиционни материали или търси устойчиви и адаптивни решения, съчетаващи съвременност и наследство. Тези примери, макар и все още изолирани, подсказват за възможен път за локално обоснован архитектурен подход в българския контекст.

Тук можете да прочетете повече за лауреатите на наградата от 2019 г. до днес:


  1. През 1983 г. И. М. Пей, който е с китайски корени, също е удостоен с наградата „Прицкер”. За разлика от Дзякун и Шу, Пей завършва висшето си образование в САЩ, където и прекарва остатъка от живота си.
  2. Въпреки значителния принос в проектите на техния архитектурен офис , Ли Шу, съпругата на Уанг Шу, не получи наградата Притцкер, която беше присъдена на съпруга й през 2012 година. Подобно e и положението с Денис Скот Браун, чийто ключов принос в работата на арх. Робърт Вентури беше пренебрегнат, когато той получава Притцкер през 1991 година. Това поражда серия от дискусии относно признаването на равноправния принос на жените в архитектурата.
Автор

stroiinfo