Само след няколко дни, на 10 май, във Венеция се открива деветнадесетото Биенале по архитектура – най-големият и престижен международен форум за архитектура в света. Тази година куратор на Биеналето е Карло Рати, а темата е “Интелигентност. Естествена. Изкуствена. Колективна”. България представя проекта “Псевдоприрода” на арх. Ясен Марков в зала “Тициано”.
Подготвяйки се за най-голямото събитие в света на архитектурата, решихме да публикуваме колекция от ключови наши статии, свързани с Биеналето. Екипът ни тази година има честта да посети откриването на престижния форум – очаквайте кадри от място в нашия Istagram акаунт, както и статии по темата в следващите седмици.
Представяме статиите от архива ни в хронологичен ред – от най-новата към по-старите. Приятно четене.
1.“Ако архитектурата беше наистина устойчива, тогава нямаше да имаме Псевдоприрода”
Статията е интервю на Зекие Емин и Теодора Маданска с Ясен Маров – куратор на проекта “Псевдоприрода”, публикувано през април 2025 г. Разговорът е за темата на българския павилион на Биеналето през 2025 г., както и за ролята на архитекта в съвременния свят и бъдещето на професията.
2.Проектът „Псевдоприрода“ спечели конкурса за български павилион на Венецианското архитектурно биенале 2025
В статията, публикувана през януари 2025 г., Венцислав Кърцелин разглежда българския конкурс за Биеналето през 2025 г., като разказва за всички номинирани проекти и генералната тема на изданието.
3.Ball Theater – за празнуването, критичното мислене и архитектурата
Интервю на Георги Мърхов с Георги Станишев – един от съавторите на френския павилион на Архитектурното биенале през 2023 г., публикувано през април 2024 г. Разговорът е както за Биеналето и бъдещето на подобни проекти след форума, така и за архитектурата по принцип.
4.В Топлоцентрала разгледаха Венецианското биенале през опита на България, Франция, Шотландия и Турция
Венцислав Кърцелин разказва за събитието в Топлоцентрала през февруари 2024 г., което събра на едно място личности, които са били част от павилионите на България, Франция, Шотландия и Турция, за да обсъдят както самите проекти, така и цялостното значение на Биеналето като форум.
5.Кой е визионерът Карло Рати – следващият куратор на архитектурното Биенале?
Венцислав Кърцелин разказва през януари 2024 г. за тогава тъкмо обявения куратор на Архитектурното биенале през тази година – Карло Рати. Статията дава обширна информация за неговата кариера и визията му за архитектурата по принцип.
6.Българският павилион на Биенале 2023 – демографската криза в архитектурна обвивка
През юни 2023 г., след официалното му откриване във Венеция, Даниела Солуева разказва за българския павилион на Архитектурното биенале през 2023 г. – “Образованието е придвижването от тъмнина към светлина” на POV Architects, който засяга демографската криза у нас и големия брой изоставени училища. Тя разглежда неговите послания и проблематика.
7.Как опитните страни се подготвят за Биенале?
През януари 2023 г. – малко преди приключването на конкурса за български павилион на Архитектурното биенале през 2023 г., Никола Янев разглежда как по-опитните страни се поготвят за Биенале по принцип – какви са сроковете, бюджетите, процесите по избор на куратор и т.н. Тогава статията бе предивзикана от крайно недостатъчните срокове за участие, с които трябваше да работят българските архитекти, и представя добри практики, от които все още можем да се учим.
8.България отива на Биенале за първи път от 15 години – каква е историята на (не)участията ни и какво предстои?
След новината през декември 2022 г., че България отива на Биенале през 2023 г. Антония Косева разглежда каква е историята на неучастията ни и какви са причините зад тях, като анализира и тогавашния конкурс за Биеналето през 2023 г. Статията е ценна историческа справка за мястото на България на форума.
След участие в две поредни години – през 2023 г. и 2025 г., които се реализираха с обща инциатива на Министерството на културата (МК) и Камарата на архитектите в България (КАБ), бъдещето на България на световния архитектурен форум засега остава неясно. Отиваме на откриването с надеждата да разгледаме какво се случва в архитектурата в международен мащаб и как тя се свързва и с проблемите, които срещаме у нас.
Силно се надяваме България да намира своето място на Биеналето всяка следваща година и да бъде част от големия архитектурен диалог, но и да продължава да казва нещо у дома – тук, на местна почва, защото архитектурата у нас се нуждае от смислени разговори, можещи и мотивирани архитекти, разбиращи и иновативни инвеститори, както и държава и администрация, които да поставят архитектурата, средата на обитаване и качеството на живот сред своите основни приоритети.
