Галина Балашова – първият космически архитект

Галина Балашова е съветски архитект, работил по някои от най-известните космически програми на Съветския съюз – Салют, Съюз, Мир, Буран. Тя е новатор в областта на космическата архитектура, който проектира интериорен дизайн в условия на безтегловност и микрогравитация. Балашова първа въвежда основни идеи и принципи като организирането на космическите пространства чрез цветови схеми с цел ориентация, зонирането според функции и отделянето на определени помещения като санитарни възли и лични стаи за отдих. Въпреки неоспоримия ѝ принос към историята на космическата архитектура, името на Галина Балашова почти не се познава дори от специалисти, потънало в забрава заради секретността на програмите, по които работи, и спецификите на политическия режим, под който живее. 

„Интериорите на космическите кораби също са архитектура, тъй като архитектурата представлява организация на пространството (…). И така, никога не съм се чувствала сякаш съм си сменила професията. (…)“

Галина Андреевна Балашова е родена на 4-ти декември 1931 г. край град Коломна, на 100 км югоизток от Москва. По съвет на баща ѝ решава да запише в Московския архитектурен институт. Там научава, че основната задача е да култивира вкуса си. Заданията са по-скоро практически, отколкото с теоретичен подход, наред с ежедневното чертане и рисуване, изучава съотношенията между човешкото тяло и различните пространства и сгради и как да постига хармония между различните пропорции. 

Съпругът на Галина, Юрий Балашов, работещ в Експерименталното конструкторско бюро ОКБ-1, успява да издейства на Галина местоназначение като старши архитект. Балашова се оказва единственият архитект с пълна правоспособност в бюрото и като такъв се занимава с разнообразни задачи – от проектиране на мемориали и проследяване на градоустройствени планове до работа по Дома на културата в Москва.

Съюз – първият космически апарат с хабитационен модул

ОКБ-1 отговаря за изстрелването на първия апарат Спутник (1957) и първия полет на човек в Космоса (Юрий Гагарин, 1961). Следващият фокус на бюрото е космическа мисия с по-дълъг престой. Сергей Корольов, „бащата“ на Съветската космическа програма, знае, че успехът на такава мисия зависи от разработката на адекватен дизайн на космически апарат, който позволява удобно настаняване на космонавтите. Затова се започва работа по Съюз – първият космически апарат с хабитационен модул. Инженерите по проекта проектират единствено две червени кутии за инструментите на космонавтите – дизайн, който Корольов отривисто отхвърля с предупреждение, че имат една седмица да направят модула обитаем.

„Инженерите не знаят как да организират пространството – това е работа на архитектите.“

Колега решава да замеси Балашова, като се среща с нея тайно на едно от стълбищата в сградата – департаментът по дизайн е строго класифициран и Галина не е допусната в помещенията. Задачата ѝ е да измисли за един уикенд предложение за хабитационния модул. Тя се връща на работа в понеделник със скици и акварелни рисунки, които впечатляват Корольов, дадено е разрешение за изработката на модел в мащаб 1:1. Галина преработва червените инженерни кутии в кабинет с функция на гардероб и килер, който може да се ползва и като работно пространство, и пространство за сядане, пълно с оборудване. Балашова решава да добави и санитарен възел в модула. Това става основата на нов тип летателен апарат, който ще бъде адаптиран и обновяван за всяка следваща космическа програма.

„Космонавтите се чувстват у дома, ако дизайнът (…) край тях е хармоничен. (…) Добрата архитектура винаги зависи от едни и същи принципи, независимо дали става дума за къща или космически кораб.“

Галина подготвя и декоративни рисунки за модула, които изгарят при обратното навлизане в атмосферата. Рисунките ѝ включват познати руски сцени с цел да напомнят на космонавтите за дома. Цялата идея тръгва от одобрените скици на Балашова, които показват картини по стените на помещенията в модула с илюстративна цел, но инженерите отказват да изпълнят проекта без да спазят подписаните рисунки до последния детайл. Това принуждава Галина да седне и подготви подходящи картини за апарата.

„През деня работех по реновацията на сгради, през нощта проектирах вътрешността на космически кораби… Беше неофициална и неплатена, но беше наистина щастлива работa.“

Работа по ЛОК (Лунен орбитален кораб)

Тъй като програмата е строго секретна, Галина проектира тайно, извън стандартните работни часове, а голяма част от труда ѝ изобщо не е заплатен. След приключването на програмата Съюз, тя се връща към старите си задължения и едва след година е поканена да се включи отново, този път в разработката на ЛОК (Лунен орбитален кораб). Наемат я като инженер, тъй като позиция на архитект изобщо не е предвидена в проекта. “За тях аз бях просто една жена, която си играе с цветове. А аз си блъсках главата да измисля как да съчетая ергономично устройства с различни размери в сферични обеми. (…)”

„Трябваше да обяснявам такива прости неща на тези уж толкова умни мъже. (…) За инженерите връзката между човека и машината не беше от значение.“

Балашова е оставена изцяло сама да проектира модулите – да определи правилните пропорции на индивидуалните пространства, да уточни по какъв начин ще се вмъкнат всички устройства и принадлежности, контролни везни и други уреди, да открие хармония между машинния апарат и човешкото тяло, което ще го обитава. Няма налично обучение по дизайн на космически интериори, нито пък колеги, с които да обмени опит, затова развива собствени стандарти – без остри ъгли, за да не се наранят космонавтите при безтегловност, максимално количество закопчалки по повърхностите, за да не летят инструментите из пространството. Изолирана от колегите си като единствената различна, Балашова получава и творческа свобода да действа както прецени, без някой друг да се меси в работата ѝ. Но финалната дума по проекта е принадлежала на инженерния екип, мнението и препоръките на Балашова невинаги биват чути. Трудно е да се наложиш, когато си малцинство – архитект в свят на инженери и жена в стая, пълна с мъже.

Едно от предложенията на Галина е дефинирането на посоки (горе-долу) за по-добра ориентация в пространството. За целта тя разработва цветови схеми, с които подът, таванът и стените да се различават едни от други. Решава подът да е кафяв, стените – бежови, а таванът – светлосин. „Първоначално бях приела, че дефинирането на тавана и пода на помещението беше без значение от гледна точка на безтегловността. Но по-късно ми стана ясно, че космонавтите ще се ориентират по-добре ако имат усещане за долу и горе, дори и в Космоса.“ Осветлението на борда се оказва ограничен ресурс и за да компенсира, Балашова решава да заложи на ярки цветове, които да осветят пространството. 

Другият ѝ фокус е разпределението на функциите – къде космонавтите ще ядат, спят и ходят по нужда. Балашова включва в дизайна си диван за спане и отделно пространство с тоалетна, приспособена към липсата на гравитация. Всички принадлежности, складови пространства и контролни системи са адаптирани към космонавтите и техния режим на работа и живот в космическото пространство – нещо чуждо като подход за инженерния екип, който до този момент не бил предвидил дори прости нужди като спането. Важна част от дизайна се оказва вътрешната обшивка. Залага се на велкро текстилни закопчалки за закачане на инструменти, тъй като позволяват лесно прикрепяне на предмети навсякъде по обшивката, а за космонавтите са предвидени колани по диваните, защото велкро закопчалките биха повредили костюмите им. Галина тества всичко сама, от дръжките до седалките, за да е сигурна, че дизайните ѝ работят в полза на човешкото тяло.

„Дизайните на Балашова отразяват съветското разбиране по отношение на технологиите: много експериментиране и креативност. Тя е първият архитект, създал това, което можем да определим като теория за дизайн на пространство без гравитация“ (Филип Мойзер)

Летателният апарат ЛОК е успешно разработен през 1969 г., но САЩ успява да изпревари Съветския съюз с кацането на Луната и проектът така и не се осъществява. Балашова се завръща към работата си като старши архитект, преди да бъде поканена да проектира капсулата за кацане и сервизната капсула на новия космически апарат Съюз М. „Не ми позволяваха да подписвам дизайните си. Ръководството казваше, че е класифицирано, но фактически нямаше нищо такова, те си подписваха статиите във вестници и журнали, на мен обаче не ми беше позволено. Просто не искаха някаква си жена да присъства където и да е.“

Програмата Аполо-Съюз и последните проекти на Балашова

По-късно Галина е поканена отново да работи по хабитационния модул на друга програма – Аполо-Съюз. Модулът трябва да осигури подходящо пространство за срещи между съветските космонавти и американските астронавти. Поради тази причина сервизните помещения са преместени встрани, близо до входа. Разработена е нова сгъваема маса, в която могат да се складират предмети чрез велкро закопчалки и ластични ленти. Голям диван за двама души е разположен отдясно. Предвидено е добро осветление за пространството, тъй като ще се ползва за снимки и телевизионни записи. 

„Приоритетът ми е да осигуря физически и психологически комфорт за космонавтите като мащабирам интериорите спрямо човешкото тяло. Архитектурата винаги се е занимавала най-първо с организацията на пространства, не на оборудванe!“

Балашова постоянно търси обратна връзка от космонавтите след всеки полет и се старае максимално да изпълни техните молби и изисквания. По време на програмата Аполо-Съюз, когато американската и съветската станция се скачат заедно в Космоса, астронавтите от Аполо срещат колегите си в жилищните помещения, разработени от Балашова, и остават очаровани от дизайна – американската секция се оказва много по-технологична и създава много по-слабо усещане за домашна обстановка.

През 1976 г. Балашова най-сетне е официално прехвърлена в департамента, който отговаря за орбиталните станции, където работи по интериорните обшивки на станцията Салют. Тя е отговорна и за интериора на космическия кораб за многократно използване Буран, който излита само веднъж в орбита. Един от последните проекти на Балашова е орбиталната станция Мир, състояща се от 2 цилиндъра с различни диаметри. Впечатляващо нововъведение е прозорецът, а част от заданието е кабините да са приятни и уютни. Галина проектира обемите във вертикалната равнина, но финалният дизайн включа хоризонтална структура с цел предпазване от радиация. Въпреки това, Балашова успява да вмести в обема работно място, комунална част и две лични кабини за космонавтите. Отново е приложена познатата цветова схема – зелено за под, жълто за стени и бяло за таван. Дизайн принципите, разработени за Мир, по-късно са приложени в Международната космическа станция.

Галина Балашова разработва и много емблеми и значки за различните програми. Най-успешното ѝ творение е емблемата на програмата Аполо-Съюз, за която в началото получава авторски права, но е заплашена със съд и принудена да се откаже от тях впоследствие. 100 000 бройки са изработени като значки с нейния символ, но никой не знае, че разпознаваемото по цял свят лого е дело на Балашова. Дизайнът става толкова популярен, че започва да се появява върху всичко от пощенски марки до шоколадови кутии.

„Би могло да се каже, че тя е единственият професионалист в СССР, който е мислил за космическата технология като дизайн проблем.“ (Филип Мойзер)

Галина Балашова продължава работата си като космически архитект до 1991 г., когато Съветският съюз се разпада. Днес е все още жива, на 93 години, и живее край Москва, в град Корольов.

Четете още за архитектурата на космическите кораби

Снимков материал: Galina Balashova Archives
Заглавно изображение: Скица на орбитална станция Мир

Основни източници:

• Аруда, Шейла. (2021). Галина Балашова – първият космически архитект (Galina Balashova – The First Space Architect). Доклад, представен на 72-рия Международен астронавтски конгрес (IAC).

• Пангбърн, Д. Дж. (б.г.). Съветският архитект, който проектира Космическата надпревара (The Soviet Architect Who Drafted the Space Race). Vice.

• Сколково. (б.г.). Галина Балашова: Дизайнерът на космически кораби, забравен от Съветския съюз (Galina Balashova: The Spaceship Designer the Soviets Forgot). Skolkovo.

• Зайдел, Аделине. (б.г.). В разговор: Галина Балашова (Im Gespräch: Galina Balaschowa). Stylepark.

• Соколникова, Альона. (б.г.). Интервю с Галина Балашова (Interview with Galina Balashova). Немски музей на дизайна (Design Museum DE).