Истанбул. Два месеца след ареста на кмета Екрем Имамоглу, и седмици след като полицията задържа над 400 души, за да предотврати първомайски демонстрации, градът изглежда непроменен. Туристи отъпкват старите улици, търговци привикват минувачите, трафикът генерира денонощен шум. Замислям се може ли изобщо някой да мисли за политика на фона на този хаос? А има ли значение тя, когато си пионка в такъв мегаполис? Това са все сложни въпроси, още повече когато голямата архитектура, която ни обгражда, отнема вниманието ни.
Истанбул – столица на империи
Цитатът „Ако Земята беше една държава, Истанбул щеше да бъде нейната столица“, често се приписва на Наполеон, но всъщност той не е казал това. В книгата на Дж. Кристофър Херолд „Умът на Наполеон: Избор от неговите писмени и изречени думи“ (The Mind of Napoleon: A Selection of His Written and Spoken Words), публикувана през 1955 г., се намира този цитат:
„Императорът отново замълча, измервайки разстоянията на картата с пергел и заявявайки, че Константинопол, поради своето разположение, е центърът и седалището на универсалното господство.“
Летището на Истанбул по проект на Grimshaw – въздействаща структура с недобри детайли на изпълнението | Снимки: A.Savin, Wikipedia; Георги Мърхов
В това се убеждаваме и ние, кацайки на второто най-натоварено летище в Европа – неслучайно от него човек може да достигне чрез директен полет до пет континента. Мащабната сграда (Grimshaw архитекти и други) грабва погледа с ясната си концепция – засводените покриви с горно осветление са директна препратка към мотив, който ще видим на много места в града.
Сводовете и куполите забелязваме покрай спирките на първата трамвайна линия T1 – като например Синята Джамия, както и на спирката на джамията на Баязид и Капалъчаршъ – където се озоваваме на реконструирания през 2022 г. площад (по проект на турското студио URBAR Office for Urbanization and Architecture). Тангиращата го ул. “Орду”, историческия път към западните провинции, вече е превърната в пешеходна – впрочем в резултат на политиките на Имамоглу. Културните следи от римската, византийската и османската империя се преплитат постоянно – някъде сполучливо като в “Света София” и някъде по-малко – като на площад “Баязид”, където архитектурните фрагменти от форума на Теодосий стоят като затворници зад ограда – същата като тази на трамвайните релси.
Обновеният площад “Баязид” с портата на университета и характерният силует на града | Снимки: Георги Мърхов
Археологическото наследство
Все пак Истанбул е едно от малкото места, където антични обекти все още могат да бъдат видени в цялост. И сякаш именно затова е важно освен задължителните забележителности като Топкапъ и Долмабахче да се обърне внимание и на по-малко посещавани места. Такова е базиликалната цистерна, която претърпя мащабна реставрация в периода 2020 – 2022 г. и е забележителен паметник за инженерните съоръжения от древността, както и качествен пример за социализация на античен обект.
Базиликалната цистерна след реконструкцията | Снимки: Георги Мърхов
В търсенето на тези по-малко известни обекти ни води и нещо друго – връзката с българската история. В цялото си съществуване средновековна България се утвърждава като държава чрез активно противопоставяне (и съответно взаимодействие) с Византия. Без да съм историк, смея да предположа, че в създаването на своята идентичност, тя е взимала именно средновековния Константинопол за пример за това как трябва да се строи.
За съжаление, разкопките на Големия императорски дворец не са достъпни за посетители, а музеят на мозайките от двореца е затворен за реновации с неясна дата на откриване. Част от античната история обаче можем да открием в археологическия музей, където артефактите са експонирани с премерен, съвременен дизайн (но с известна липса на контекст зад експозициите).
Кадри от археологическия музей – класицистична сграда, съвсем в духа на старините, които пази | Снимка: Георги Мърхов
Фенер, желязната църква и проблематичният исторически град
В периода на османското владичество българите остават без държава и столица в периода 1396 – 1878 г. Така човек съвсем неволно може да пропусне, че както всички проминентни градове по българските земи, така и Истанбул е заемал ключова роля в историята на националното Възраждане.
Именно тук българите извоюват своята църковна независимост – мястото, на което днес се намира Желязната църква е дарено от Стефан Богориди заедно с дървена къща, която е била преустроена в храм. Само на метри е и катедралната църква на Вселенската патриаршия, а във високата част на хълма се издига сградата на гръцкото училище – смесица от стилове, напомняща на викториански замък.
Желязната църква – екстериор и интериор | Снимки: Георги Мърхов
В този квартал, редом с красиви кафенета и артистични магазини има усещане и за разруха. Очаквах да видя къщите на богатите гръцки и български семейства, които са населявали този квартал, но вместо това се натъкнах на празни и руинирани сгради. Този проблем се наблюдава в цялата по-стара част на града – явно стресът на оживените улици, неудобството на амортизираните сгради и цените изблъскват живущите по-далече от историческите квартали. А тази тенденция се променя трудно и бавно.
Фенер – непристъпното гръцко училище и старите къщи | Снимки: Георги Мърхов
Модерният Истанбул
Въпреки споменатите по-горе проблеми, в Истанбул има две адаптации, които заслужават специално внимание – сградите на института за съвременно изкуство SALT в Галата и на ул. “Истиклял”. Първата е построена през 1892 г. като централа на Отоманската имперска банка по проект на френско-османския архитект Александър Валори. Тя е типичен представител на актуалния за времето си стил боз-ар – смесица от различни исторически стилове и привкус от османска архитектура.
В периода 1998 – 2011 г. претърпява мащабна реконструкция (архитекти Mimarlar Tasarım – Хан Тюмертекин, Халюк Деря и реставрация под ръководството на Йегян Кяхкя) и отваря вратите си като съвременен институт, който както местни, така и гости на града могат да посетят напълно свободно, дори да се възползват безплатно от голямата му библиотека.
Salt Galata в сградата на някогашната Отоманска имперска банка – старият трезор е част от интериора | Снимки: Георги Мърхов
Истанбул и еклектичните стилове на XIX в.
Както сме чели в учебниците по история, през XIX в. се случва така нареченият “Танзимат” или период на обществено-политически реформи в Османската империя. Чрез тях започват да навлизат все по-силни западни влияния, които неминуемо оставят своя отпечатък върху архитектурата. Може би най-известният такъв е дворецът Долмабахче. Обикаляйки из града обаче човек попада на много повече (и за мен по-интригуващи) примери от международните архитектурни течения от края на XIX и началото на XX в.
Хан Вльора – забележително творение в стил ар нуво, но в лошо състояние | Снимки: Георги Мърхов
Изключително впечатляваща сред тях е сградата на хан Вльора – пететажно здание в стила ар нуво, завършено през 1904 г. Въпреки окаяното си състояние, ханът грабва погледа със своята пластична украса – забележителни са завършващите декоративни елементи на еркера, увенчани с лъвски глави, които въображението може да вземе и за истанбулските котки, с които градът е така известен.
Сходни характерни примери от всеки исторически пласт могат да бъдат открити из целия Истанбул. Впрочем, съвсем не е за подценяване и архитектурният слой на модернизма – сгради като хотел “Хилтън” и Националния осигурителен институт, за които вече сме писали, са достойни примери на голямото архитектурно течение на миналия век.
Свързана тема: Седад Хаккъ Елдем – голямото име на турския модернизъм
Истанбул от втората половина на XX в. | Снимки: Георги Мърхов
Модерният Истанбул през новите изложби
Сградата на SALT на бул. “Истиклял” също е представител на еклектиката от втората половина на XIX в. и претърпява реконструкция от същите архитекти като на Османската имперска банка в периода 2006 – 2011 г. За добро или лошо, тук намесата в оригиналната структура е много по-голяма – плановата композиция е изцяло променена, а междуетажните конструкции са изцяло нови. Резултатът – историческа фасада с несполучлив атиков етаж, но и големи експозиционни пространства със съвременни документални и артистични изложби, които заслужават посещение при всяко идване в града.
Salt Beyoglu и съвременните изложби в него | Снимки: Георги Мърхов
Докато се спускам пеша от единия институт за съвременно изкуство към другия такъв, попадам на тясно кръстовище, на което семейство празнува сюнет със силна музика и танци на пътя. Вдъхновяващо и показателно за Истанбул е как тези два свята успяват да съжителстват. Тесните улици ме отвеждат до голям булевард, на който е разположен центърът за изкуство “Артер” – основан от фондацията “Вехби Коч”. Сградата по проект на Grimshaw архитекти разполага с мащабни изложбени пространства и атриум през три нива, книжарница, кафене и библиотека (отново със свободен достъп).
Центърът “Артер” | Снимки: Георги Мърхов
Ситуирана между оживен булевард и беден квартал с хаотично застрояване, тя контрастира на средата като самозатворен монолит.
В серията от съвременни изложбени сгради в Истанбул на последно място трябва да поставя Istanbul Modern – музеят за модерно изкуство по проект на Ренцо Пиано, който отвори врати през 2023 г. Институцията е първият музей за модерно и съвременно изкуство в Турция и също е резултат на частна инициатива като с частни средства е и основното финансиране на строителството. Тя е проектирана като емблема и образът ѝ препраща към иконичния център “Помпиду” в Париж – много по-ранен проект на Пиано, съвместно с Ричърд Роджърс.
Свързана тема: В памет на Ричърд Роджърс
Istanbul Modern – архитектура, библиотека с изложба на сградата и една от временните инсталации | Снимки: Cemal Emden, Георги Мърхов
Прочетете още: Център “Помпиду” затваря за реновация
Въпреки, че проектът и реализацията са относително нови, сградата изглежда бързо остаряла, дори някак старомодна. Изложбените пространства отстъпват на втори план спрямо централното стълбище през няколко нива, а постоянната експозиция не е успяла да намери лесна за ориентация подредба.
Разположена на престижно място в Галатапорт, на първа линия на Босфора, тя общува много по-добре със средата – от изложбените зали и покривната тераса посетителят има поглед към пролива (стига пред музея да няма осеметажен круизен кораб). На излизане минавам през библиотеката – отново със свободен достъп, в която освен литература на различни езици има и малка постоянна изложба за сградата, включваща модели и материали. Чудя се кога ще видя това в българска културна институция.
Кадри от изложбата на известния турски фотограф Izzet Keribar, представен в Istanbul Modern | Снимки: Георги Мърхов
Свързана статия: Как да си направим музей за съвременно изкуство?
Архитектурни контрасти, исторически пластове, социални светове
Може би звучи така, сякаш заобиколих основното в Истанбул – турската култура. Но тя е там – в османските джамии с високи минарета, създаващи неповторимия силует, в бавното бързане на минувачите, в храната, в учудващата топлина у хората в иначе толкова големия град. В портретите на Ататюрк навсякъде.
И сякаш тук да търсиш византийските руини, българските къщи и западните архитектурни влияния звучи малко еснафско. Но някак това е толкова важно, за да разберем как съществува историческият град и как в неговата многопластовост живее заедно едно общество с толкова големи различия – през малките истории, скритите ъгълчета и съвременния прочит.
Архитектурни фрагменти от Бююкада – най-големият от Принцовите острови | Снимки: Георги Мърхов
От друга страна този непоклатим Истанбул е малко плашещ. Два месеца след ареста на кмета и лидер на опозицията – Екрем Имамоглу, и седмици след като полицията задържа над 400 души, за да предотврати първомайски демонстрации, градът изглежда непроменен. Туристи отъпкват старите улици, търговци привикват минувачите, а трафикът генерира денонощен шум. На 350 км от там президентът Ердоган казва, че прави всичко в името на демокрацията.
