Архитектурата винаги е била отражение на обществените ценности, технологичния напредък и културните трансформации. Въпреки това нещо толкова фундаментално и трайно като застроената среда често остава встрани от същинския обществен дебат. В българските медии архитектурата присъства в по-голяма степен в сравнение с литературата, театъра, киното и музиката, но парадоксално самата ѝ същност рядко е обект на задълбочено обсъждане или критически анализ. Вместо да се търсят начини за подобрение и развитие, архитектурата често се използва като инструмент за политически противопоставяния.
Тази тенденция не е ограничена само до медийното пространство. В световен мащаб архитектурната литература все повече се измества от преоценени енциклопедии, изобилстващи от впечатляващи фотографии, но лишени от задълбочен анализ и контекст и философски трудове, които често се отдалечават от реалните архитектурни проблеми и остават неразбираеми дори и за професионалистите в сферата. Настоящата статия изследва именно този проблем, като анализира историческата роля на медиите и публикациите в оформянето на архитектурната мисъл и развитие и го съпоставя със съвременното състояние на архитектурната литература.
Историческа справка: влиянието на медиите в следвоенния период
Периодът след Втората световна война е време на интензивна архитектурна и урбанистична трансформация, продиктувана както от необходимост, така и от идеологически промени. Масовото разрушаване на градовете налага преосмисляне на архитектурните и урбанистични принципи, които успяват да достигнат до обществото чрез книги, списания, изложби и публични лекции.
Средата на XX век е свидетел на активното участие на медиите в оформянето на изградената среда. Архитектурни лекции и широко разпространявани списания като Architectural Review и Domus служат като платформи за критичен диалог, ангажирайки както професионалисти, така и обществеността в дебати относно градското обновяване и ролята на архитектурата в следвоенното възстановяване. Ролята на масовите медии през този период не е била просто наблюдателна, а активно участваща. Печатните медии са служили като основа за дискусии, които са формирали развитието на архитектурата, повлиявайки на проектирането и реконструкцията на градовете като го превръщат в колективен процес.
Необходимост от критичен диалог за архитектурата
В съвременния свят възможността да изразим мнение по всяка тема е по-достъпна и бърза от всякога. Въпреки това, парадоксално, съдържателната дискусия по ключови въпроси, засягащи качеството ни на живот и средата, която обитаваме, е по-оскъдна от всякога. За разлика от следвоенния период, когато архитектурната критика е заемала водеща роля в обществените дебати, днес архитектурната литература и медии в голяма степен са изоставили критическия анализ в полза на естетизирана репрезентация и отявлен пиар, а политическите влияния също често доминират дискусията.
Съвременният архитектурен книжен пазар е наситен с луксозни монографии, които поставят акцент върху визуалното представяне за сметка на задълбочения анализ. Както се посочва в Beyond the Pictures: How Architectural Books Can Address Real Problems, тази тенденция води до поляризация: от една страна, издания, които се свеждат до албуми с впечатляващи изображения, а от друга – философски трактати, които рядко намират приложение в реални архитектурни предизвикателства.
Последиците от този дисбаланс са значителни. Липсата на достъпни, но същевременно аналитични публикации ограничава общественото участие в архитектурните дискусии, което намалява ангажираността с критично важни теми като социалното неравенство в градовете, жилищната криза и устойчивото развитие. Ако архитектурата е неразделна част от ежедневието, то архитектурната литература би следвало да играе роля не само на средство за документиране, но и на инструмент за информираност, критика и промяна.
Четете тук: 5 книги за архитектура, подходящи за начинаещи
Подходът не е само един. Design Like You Give a Damn на Architecture for Humanity демонстрира как архитектурата може да бъде ангажирана с реални социални и хуманитарни проблеми, насърчавайки читателите да гледат отвъд естетическото. В същото време, Informal на Cecil Balmond разширява границите на традиционните архитектурни норми, стимулирайки по-органичен и експериментален творчески процес.
Книги като The Just City на Тони Л. Грифин и “Смъртта и животът на големите американски градове” на Джейн Джейкъбс подчертават социалното измерение на архитектурата, доказвайки, че тя може да бъде мощен инструмент за обществена промяна – но само ако е приложена правилно. В същото време, Future Cities: Architecture and the Imagination на Пол Добрашчик изследва потенциала на технологичните иновации в градското планиране, но подчертава необходимостта те да останат свързани с реалните предизвикателства, за да бъдат ефективни.
По-широката наличност на подобни издания би могла да насърчи критическото мислене не само сред архитекти и урбанисти, но и сред по-широката общественост, създавайки условия за по-информиран и ангажиран дебат относно бъдещето на застроената среда.
На какво се дължи?
Няколко фактора са допринесли за съвременния спад в архитектурните медии. Един от основните е комерсиализацията на архитектурното книгоиздаване. Издателите вече приоритизират визуално привлекателни книги, които служат по-скоро за аксесоар в интериора, вместо да инвестират в аналитични произведения, изискващи задълбочени изследвания и контекстуализация.
Друг ключов фактор е фрагментацията на медийните платформи. За разлика от средата на XX век, когато архитектурните списания са основни източници, съвременните медии са разпръснати между множество дигитални платформи. Докато дигитализацията демократизира достъпа до архитектурно съдържание, тя също така е направила поддържането на задълбочена дискусия по-трудно. Бързото потребление на онлайн медии често обезкуражава дългите, критични анализи в полза на кратки, визуално ориентирани материали.
Повече по темата четете в разговора с арх. Зекие Емин, главен редактор на STROIINFO
Как да насърчим повече критично мислене в архитектурата?
Фотографията ще продължи да служи като универсален език за вдъхновение и визуално представяне на пространствени решения. Но същевременно с нея архитектурната критика трябва да свърже теоретичния анализ с обществената ангажираност, за да възвърне своята значимост. Днес архитектурата често се свежда до естетика или политически инструмент, без задълбочено разбиране на нейната социална и икономическа роля.
Необходимо е повече публикации да включат междудисциплинарни изследвания, включващи архитекти, урбанисти, социални работници и активисти и по този начин да допринесат за по-цялостен анализ на градските проблеми и предлагане на решения.
Нужна е платформа, която да осигури сцена за архитектите и урбанистите, на която да имат възможност да представят и защитават своите идеи пред професионалната общност и широката публика. Това би насърчило открития диалог и активното участие на архитектурната професия в обществения живот. Въпреки че се появяват фрагментирани и дребномащабни събития, архитектурата трябва да стане по-достъпна, особено извън София, чрез семинари, публични обсъждания и издания, насочени не само към специалисти, но и към по-широка аудитория.
Четете тук: Пет български книги за архитектура през 2024-та
Необходимостта от повече дискусионни панели и публични дебати се потвърждава и от настоящата статия, провокирана от серията от лекции, организирани по случай издаването на книгата Kicked a Building Lately от Анета Василева. Опитът да се анализира медийното влияние върху архитектурата и начините, по които архитектурната и градската среда се представят в публичното пространство, послужи като отправна точка за по-задълбочено изследване на тази тема.
Впечатлението, което оставиха проведените дискусии, бе, че въпреки активния обмен на мнения, дебатите се движеха в затворен кръг, без да водят до конкретни изводи или перспективи за развитие. Въпреки това успяха да подчертаят често пренебрегвани проблеми – макар обществото да проявява интерес към въпросите, свързани с градската среда и строителството, архитектурата рядко се разглежда в нейната дълбочина като културен и професионален феномен.
Нека монологът се превърне в диалог
Ако искаме по-добра архитектурна среда, критичният анализ не може да остане нишова тема. Архитектурната литература има потенциала да бъде много повече от визуални компилации и философски размишления. Книгите, които предлагат балансиран анализ между естетика, социални проблеми и технологични тенденции, могат да играят решаваща роля в оформянето на бъдещето на архитектурата. Ако архитектурната среда е отражение на обществото, в което живеем, то достъпният критичен анализ е катализаторът за по-информирани решения.
Четете тук: 7 места, от които можем да си купим книги за архитектура
