Близо две десетилетия, откакто резиденцията в Банкя е оставена на произвола на съдбата, група ентусиасти се опитва да изведе бъдещето на емблематичната сграда отново на дневен ред. Идеята за възраждането на комплекса е на Николов & Николов Архитекти, които притежават авторските права върху оригиналния проект.
С тяхна подкрепа миналата година се проведе инициативата “The Residence” (Резиденцията), която се фокусира върху предложения за възможни функции на зданието, съобразени с обществените нужди. На събитието бяха представени дипломни проекти с концепции за краткосрочни и дългосрочни намеси, които да активират изоставената сграда. В резултат на този импулс беше учредена фондация “Афтърпаст”, която работи за популяризирането на обекта и по-широкото въвличане на обществеността в процеса на социализиране.
Защо е значима резиденцията в Банкя?
Вероятно малко известен факт е, че така наречената “Резиденция на Тодор Живков” всъщност е проектирана за балнеосанаториум за висшите членове на БКП. Представителният комплекс обаче толкова допада на бившия “първи”, че се ползва от него като лична резиденция с ексклузивен достъп от откриването си през 1977 г. до настъпването на политическите промени дванадесет години по-късно.
За планираната от арх. Павел Николов цялостна композиция не са пестени държавни средства, използвани са скъпи материали, а плавният синтез между архитектура и изкуство сътворява впечатляващи пластични композиции. Комплексът в Банкя е изпълнен в духа на следвоенния регионализиран модернизъм и изпъква с неподражаема структурна динамика, вписана в особеностите на релефа, което я превръща в ценно архитектурно-художествено произведение, свидетел на теченията на миналия век.
Луксозният комплекс, присвоен от тоталитарния ръководител на държавата, повече напомня на своеобразен дворец, скрит от полезрението на обществото.
През последните три десетилетия състоянието на комплекса е в унисон с политическите повратности у нас. Днес от бляскавите времена на сградата е останал само спомен – участ, споделена от много подобни архитектурни образци в България. Въпреки разрухата, граждани и организации виждат потенциал резиденцията да бъде интегрирана в културно-обществения живот. Като част от проведената от ОП “Софияплан” инициатива “Ново архитектурно наследство” в периода 2020 – 2021 г., резиденцията в Банкя беше предложена за недвижима културна ценност, като в момента все още не притежава статут на такава. [1]
Четете тук: Ще се разрушава ли автогарата в Банско?
Съчетанието от природни дадености, майсторско архитектурно изпълнение и многопластова история създава място, ценно със своите специфики и противоречия.
От няколко години вниманието върху образците на модернистичната архитектура в България е повишено. След като стотици представители на предвоенния и следвоенния модернизъм у нас бяха безвъзвратно изгубени, институционалното опазване на мнозинството от останалите все още не е гарантирано въпреки работата на редица организации като “Ново архитектурно наследство” или “Проект Бузлуджа” по темата. Те са свидетелства за това, че у нас все по-ясно се наблюдава тенденцията активисти от бранша да работят за опазване на архитектурното наследство от този период.
Четете тук: Съдбата на великотърновското кино Полтава
Четете тук: Нова надежда за кино “Космос” след поредица от разочарования
Повече за фондация “Афтърпаст”
Като естествено продължение на “The Residence” (Резиденцията), участниците насочват събраната енергия към формални действия. Шестима млади архитекти, завършили у нас и в чужбина, учреждават фондация “Афтърпаст” през ноември 2024 г. Създаването ѝ черпи вдъхновение от инициативи за опазване и популяризиране на архитектурното ни наследство, сред които “Проект Бузлуджа”, “Колективът”, както и скорошните реставрации на знакови сгради в Банкя – минералната баня и Калпакчиевата къща.
Четете тук: Реставрацията на Калпакчиевата къща
Четете тук: Реставрацията на минералната баня в Банкя
Четете тук: Разрушената станция “Брезите” в Банкя
Те [2] целят да работят с фокус върху активирането на обекти с културно-историческа стойност. Основна задача на фондацията е запознаването на обществеността с потенциала на резиденцията и ангажирането институциите в процеса на нейната ревитализация. Като първа стъпка организацията разпознава спешната необходимост комплексът да бъде обезопасен, след което желанието им е да бъде възстановен и социализиран. Един от основните въпроси пред фондацията е откриването на подходящи функции, чрез които резиденцията да се превърне в пространство, живеещо в услуга на обществото.
Анастасия, Жасмин и Ралица се фокусират върху реставрацията, а Жанета, Илиян и Михаил са разработили своите дипломни проекти по темата. След проведени разговори с граждани и колеги, екипът е убеден, че обществото има интерес сградата да бъде активна част от публичния живот и остава отворен за още идеи за ползването ѝ. Въпреки че от десетилетия около собствеността на части от имота има неясноти, в момента комплексът е публична държавна собственост и съдбата му е в ръцете на областната администрация. Именно затова “Афтърпаст” разчитат на съдействие от страна на институциите за бъдещото активиране на сградата.
Идеята на “Афтърпаст” е да насочи вниманието върху потенциала на сградата, което да отговори и на нуждата от обществена инфраструктура.
Дипломните проекти на съоснователите предлагат различни идеи за бъдещето на резиденцията
Дипломният проект на Илиян Стойков, разработен в Торинската политехника, показва бъдещето на резиденцията през призмата на нейното минало. Според него резиденцията е отличен пример за архитектурен образец, чийто пропилян потенциал може да бъде разбран единствено чрез опознаването на контекста от социални и исторически процеси. “Започвайки същинското проучване осъзнах, че темата, която съм избрал, надхвърля рамките на архитектурата. Благодарение на всички хора, с които работих, разбрах, че в България интересът към подобни каузи е все по-голям.”
“В хода на следването си започнах да проявявам сериозен интерес към българската архитектура, анализирайки нейното минало и настояще. Когато си студент по архитектура в чужбина, сравняваш наследството на своята държава с това на тези, от които идват всички останали студенти – стараеш се да покажеш емблематичните проекти. Фокусът ми е върху Резиденция „Банкя“, като основната ми цел е да премахна идеологическия червен филтър, който често засенчва архитектурната стойност на подобни сгради, и да предложа визия за бъдещата ѝ адаптация като обществено достъпно пространство”. Функциите, заложени в концепцията за активиране на резиденцията, не се отдалечават от оригиналния замисъл на проекта. В унисон с курортния характер на Банкя, отдихът остава важен аспект от бъдещето ползване на сградата, като според Илиян тя следва да разполага с леглова база, център за рехабилитация, ресторант, басейн, както и обособена зона за култура.
В духа на съхраняването на първоначалния замисъл на сградата е и дипломният проект на Михаил Сугарев, защитен пред политехниката в Милано. В своята работа “Рекреационни комплекси за източноевропейския комунистически елит: Случаят на правителствения санаториум в Банкя” той анализира резиденцията в контекста на “възстановяващата” архитектура, която процъфтява по времето на социализма.
“Темата проследява развитието на балнеологията и типологията на санаториума, пригоден за функции, свързани с отдих и лечение чрез природни дадености като минерална вода, въздух и светлина, с фокус върху примери, строени за управляващата класа. Санаториумът в Източния блок е типология, строена не само като инструмент, използван за възстановяване на работническата класа, но и като място за отдих на номенклатурата. Правителственият санаториум в Банкя е пример на противоречиво наследство и типология, ползвана от управляващата класа, недостъпно за обществеността. Целта на проучването и предложението е изграждането на нова връзка между днешното общество с модернистичния санаториум. Поетапната намеса върху обекта цели нова циркулация около сградата и ползване на терасирани площади около нея за събития, отворени за гражданите. Преизползването на пространствата променя разказа за мястото, придаващо му възможност за ново развитие. Реновацията и разширението на обществените функции, свързани с балнеология са следващите стъпки на ревитализация на обекта.”
Дипломният проект на Жанета Янчева черпи вдъхновение от детството ѝ, прекарано в Банкя, и личната ѝ мотивация сградата на резиденцията да бъде възродена. “След подробен анализ на Банкя, стигнах до извода, че в града няма достатъчно места за културни мероприятия, които да допринесат за развитието на курортният характер на мястото. Освен новия амфитеатър в Банкя няма друго пространство за провеждане на културни събития, като това е възможно само през топлите месеци. Днес липсват кино, театър, стадион, галерия и други обществени пространства, които са съществували преди в града. Това води не просто до отлив на туристи, но принуждава жителите на Банкя да търсят тези развлечения в София. През това време огромната сграда на резиденцията, която съдържа в себе си пространства за култура, е оставена да се руши. Предложението ми е тя да бъде запазена в оригиналния си вид и да се използва като място за различни културни мероприятия.”
В дипломния проект, разработен във Виенския технически университет, е заложено голямото лоби, ресторантът и киното да запазят функциите си, предвижда се басейнът да се превърне в пространство за културни събития. Апартаментите ще се използват като зали за събития с комерсиален и образователен характер, а стаите в балнеологичното отделение ще се преустроят в спални помещения. Паркът ще бъде обновен, а изоставените къщи от Масако Оя ще се ползват за туристически цели.
Въпреки различните подходи, всеки от проектите разпознава категоричните архитектурни качества на резиденцията и се стреми да съхрани характерния ѝ облик, като същевременно я адаптира към особеностите на съвремието.
Резиденцията в Банкя е пореден повод да насочим вниманието си към застрашената модернистична архитектура у нас. Образците от следвоенния период са съставна част от българските строителните традиции, затова институционалното им опазване трябва да бъде наравно с тези от предвоенната ни архитектура. Архитектите от “Афтърпаст“ се опитват да потърсят начини за активно въвличане на резиденцията в обществения живот – процес, възможен единствено с прякото съдействие между граждани и власти. Крайната цел на организацията не се изчерпва с разработката на визии за активиране, а поставя на дневен ред възможностите им за реализация. Екипът е запознат с процеса и възможностите за финансиране, като към момента очаква подкрепа от институциите за по-широка публична кампания и осъществяването на краткосрочни намеси в обекта.
—
Заглавно изображение и снимки на резиденцията днес: Александър Стоянов
[2] Учредители на фондация “Афтърпаст” са Анастасия Кумчева, Жанета Янчева, Жасмин Деделянова, Илиян Стойков, Михаил Сугарев и Ралица Ковачева
