Как еврото ще се отрази на строителния бизнес в България – очаквания и уроци от Хърватия

Влизането на България в еврозоната е ключов институционален момент, но за строителния сектор ефектът не следва да се тълкува като внезапен икономически обрат. По-скоро става дума за процес на ускоряване и изчистване на тенденции, които вече съществуват – инвестиционни, ценови и структурни. Най-добрият ориентир за това какво реално може да се случи е опитът на Хърватия, която въведе еврото през 2023 г.

Какво реално се променя за строителния бизнес

Формално погледнато, България и преди еврото имаше стабилна валутна рамка – фиксираният курс на лева елиминираше голяма част от валутния риск. Въпреки това, самото членство в еврозоната има качествено различен ефект. То улеснява достъпа до чужд капитал, опростява финансовите структури и прави страната по-разбираема за международни инвеститори, които работят изцяло в евро.

В Хърватия този ефект се прояви най-ясно в строителството, насочено към външни купувачи и фондове. След въвеждането на еврото редица жилищни и туристически проекти по Адриатическото крайбрежие отчетоха по-лесно финансиране и по-кратки срокове за затваряне на сделки. Причината не беше по-ниската цена на строителството, а по-ниската административна и финансова сложност.

Инвестиции и финансиране: по-малко бариери, не повече пари

Важно е да се подчертае, че еврото не създава автоматично ново търсене. В Хърватия не се наблюдава „експлозия“ на строителството веднага след 2023 г. Това, което се промени, беше профилът на инвеститорите. Делът на институционални и чуждестранни играчи нарасна, особено при по-големи проекти – жилищни комплекси, логистика и хотели.
За строителните компании това означаваше по-строги изисквания към договорите, отчетността и управлението на разходите. Малките фирми, които разчитаха на неформални практики, не спечелиха от промяната. Печеливши бяха тези, които можеха да работят по „европейски правила“.

Къде се появи реалният натиск

Опитът на Хърватия показва, че основният натиск не дойде от валутата, а от разходите. След въвеждането на еврото:

• заплатите в строителството започнаха да се сравняват директно с тези в други страни от еврозоната;
• недостигът на работна ръка се изостри;
• маржовете при фиксирани договори се свиха, когато липсваха индексационни механизми.

Това е ключов урок за България. Еврото не увеличава разходите само по себе си, но прави разликите по-видими и ускорява натиска върху труд и ценообразуване.

Какво означава това за България

Най-вероятният сценарий за българския строителен бизнес е умерен и неравномерен растеж. В големите градове и при проекти с международно участие еврото ще улесни финансирането и сделките. В същото време конкуренцията ще се засили, а изискванията към качеството, договорите и прозрачността ще нараснат.

Опитът на Хърватия показва ясно: еврото не е двигател на строителния бум, а катализатор на пазарна зрялост. Компаниите, които управляват добре разходите си, предвиждат индексации и работят с ясни финансови модели, ще се адаптират успешно. Тези, които разчитат на краткосрочни ефекти и валутни очаквания, няма да усетят полза.