Проект с неочакван поглед върху горските пожари и устойчивостта на ландшафта

В контекста на опустошителните горски пожари, които изпепелиха стотици къщи в Калифорния, САЩ, през януари 2025 г., и на фона на все по-видимите ефекти от климатичните промени, необходимостта от преосмисляне на причините, начините за потушаване и бъдещото предотвратяване на тези бедствия става все по-належаща.

Именно затова все повече специалисти се съсредоточават върху разработването на иновативни подходи, които не само да намалят непосредствените последствия от горските пожари, но и да насърчават устойчиви практики за управление на горите и ландшафта.

За да научим повече за един такъв иновативен проект, се свързахме с Якуб Хейдорн Горски (Jacob Heydorn Gorski), носителят на престижната награда “Archiprix” за 2024 г. “Archiprix” е награда в Нидерландия, вдъхновена от историческия “Prix de Rome“ във Франция,¹ която отличава млади архитекти. Създадена през 1980 г. по инициатива на Министерството на жилищното строителство, днес наградата се финансира от Министерство на културата. Всяка година архитектурните факултети в страната номинират дипломни проекти, които се оценяват от независимо жури в три последователни етапа – вътрешно катедрен, университетски и национален.

В своя дипломен проект “Изгорено: Приказка за три пожара” (Burnt: A Tale of Three Fires), Якуб разглежда горския пожар не като бедствие, а като естествен процес, който може да се преосмисли и използва като инструмент за постигане на дългосрочна екологична и общностна устойчивост.

• Здравей, Якуб! Би ли се представил накратко на нашата аудитория и би ли разказал какво те вдъхнови да се фокусираш върху горските пожари в дипломния си проект?

Здравей! Аз съм интердисциплинарен дизайнер с опит в психологията и историята на изкуството. Те ми помагат да внасям човешка и културна перспектива в работата си. В проектите си изследвам как времето може да се използва като активен инструмент в дизайна, както и темите за разказването на истории и екологията.

Проектът, който бе отличен с наградата, води началото си от ранното ми увлечение по пейзажа, заобикалящ родния ми дом. Израснах в САЩ, в близост до прериен пейзаж, където летата прекарвах в игри във високите треви, строеж на дървени крепости и преследване на диви пуйки. Всяка есен природозащитници от близкия университет организираха контролирани палежи, които превръщаха нашето игрално поле в овъглен пейзаж, но до пролетта той отново се възраждаше със свежи треви. Този ранен опит ми показа, че огънят, макар и да изглежда пагубен, играе важна роля в регенерацията.

В проекта си изследвам именно тази двойствена природа на горския пожар – едновременно като разрушител и възстановител, и го представям отново като активен участник в пейзажа.

• Разкажи ми малко повече за начина, по който дефинираш тази регенеративна сила и каква роля може да играе в насърчаването на по-устойчиви отношения между общностите и техните пейзажи?

Интересно е, че в исторически план, едва напоследък горските пожари започнаха да се възприемат изцяло като разрушителни.

През по-голямата част от човешката история огънят е бил естествен и необходим елемент в пейзажа, използван от общности по целия свят за оформяне на средата. В много култури огънят присъства в митове за сътворението като символ на живот и обновление — жизненоважен за човешката еволюция и оцеляване. Когато западните общества започват да гледат на природата като на нещо, което трябва да бъде контролирано и експлоатирано, горският пожар постепенно се превръща в заплаха, особено за индустрии като дърводобива и земеделието. В резултат политиките и медийните кампании започват да го представят изцяло като разрушителна сила, което води до „война срещу пожарите“.

Моят проект поставя горския пожар в този исторически контекст, като си представя какво би могло да се случи, ако въведем отново плановите палежи в ландшафта. Като позволим на огъня да изпълни своята регенеративна роля, можем да възстановим екосистемите и да създадем възможности за общностите да възстановят връзката си с околната среда. Този проект изследва няколко стратегии, които биха могли да помогнат на човешките и не-човешките (флора и фауна – бел. авт.) общности да се възползват от различните етапи на пожара.

Стратегиите, които разработих, са вдъхновени от екологичните адаптации, които наблюдавах в местната флора и фауна на планините във Фронт Рейндж, Колорадо, където се намира тестовата локация за моя проект. Местните видове тук обикновено използват една от три стратегии за оцеляване при пожар: съпротивление срещу него, зависимост от него или устойчивост спрямо него.

Например, Pinus contorta от семейство борови има смолисти шишарки, които се отварят само при висока температура, а бобрите създават наводнени зони, които действат като естествени прегради срещу пожар. Това разнообразие от реакции създава богата мозайка в ландшафтите след пожари, демонстрирайки потенциала на тези стратегии, когато се прилагат на по-широко ниво.

Концепциите на тези стратегии бяха създадени за три типа терен: незасегната гора, наскоро изгоряла площ и гранична зона между гора и урбанизирана територия. Включих и по-широк спектър от гледни точки и участници в процеса – хора, животни, растения и дори вятъра – всеки от тях допринася за защитата, възстановяването или обновяването на ландшафта. Всяка стратегия показва динамиката, при която ландшафтът може да извлече полза от пожара. В основата си този проект оспорва статуквото на традиционното потушаване на пожари и предлага нови възможности за работа с огъня като част от управлението на ландшафта.

• Би ли обяснил разяснил повече за тези стратегии?

В Нидерландия управлението на ландшафта е колаборативна и културна практика. Исторически погледнато, общностите често са се обединявали, за да регулират и контролират водата, защитавайки земите си от наводнения. С развитието на разбирането за динамиката на водата се е променил и подходът към нейното управление. Сега водните цикли все повече се признават като естествен процес, към който трябва да се адаптираме, а не да му се противодействаме. Наводненията се разглеждат като възможност за обогатяване на ландшафта и разширяване на местната екология.

В моя проект се стремях да разпространя тази етика върху горските пожари, като ги възприемах не като заплаха, която трябва да бъде премахната, а като неразделна част от пейзажа и потенциален източник на положителна промяна. Въпреки че този подход е нов в САЩ, хората, с които разговарях, признаха потенциалната роля, която горският пожар може отново да играе в пейзажи като Фронт Рейндж.

• Как си сътрудничи с местните общности и какво според теб е необходимо за успешното прилагане на тези интервенции в реални условия?

Трансдисциплинарният подход е от съществено значение за разработването на такива проекти. В хода на моя проект си сътрудничих с еколози, лесовъди, учени и местни жители. Направих две едноседмични посещения на мястото, като останах в общността и работих директно с ландшафта.

В разговорите с жителите бях впечатлен от тяхната дълбока емпатия към природата и желанието им за активна връзка със земята.

Така ангажираността на общността се превърна в основен аспект на моя проект — не само като средство за прилагане на интервенции, но и като начин за насърчаване на непрекъснат диалог между хората и тяхната среда.

Тъй като холистичният подход към управлението на горски пожари е сравнително нов и до голяма степен неизпитан метод, успехът зависи от обвързването на интервенциите както с ангажираността на местната общност, така и с локалната екологична рамка. Няма универсален модел за управление на горски пожари; всяко място изисква уникален набор от методи, съобразени с неговите специфични характеристики. След изработването на такъв инструментариум първата стъпка може да бъде провеждането на пилотни проекти в сътрудничество със заинтересованите страни. Тези малки проекти биха позволили тестване, наблюдение и корекции, преди да се приложат в по-голям мащаб. В крайна сметка ефективното управление на горските пожари разчита на стабилна основа от знания за природните процеси и устойчивост на общността.

• За финал, какъв съвет би дал на студентите, които също искат да преосмислят начина, по който взаимодействаме с природата и да предизвикат традиционните проектантски практики?

Моят съвет е да подхождаме към природата като към активен участник в създаването и регулирането на пространства, било то в градска или дива среда. Изучавайте естествените цикли на ландшафта и неговите променящи се взаимодействия с хората.

Не гледайте на природата като на фон, а я разглеждайте като сътрудник.

Проучете как природните процеси като огън, вода и екологичната сукцесия, могат да бъдат интегрирани в дизайна по начин, който отразява и зачита тези ритми, създавайки ландшафти, които са устойчиви, динамични и дълбоко свързани с общностите, на които служат.²

Разгледайте целия проект на Якуб тук

В контекста на това интервю и събитията отвъд океана припомняме, че през изминалото лято България също беше изправена пред опустошителни горски пожари, които ясно показаха необходимостта от дългосрочни стратегии и устойчиви решения за управление на риска. С всяка година, белязана от по-високи температури и по-сух климат, пожарите се превръщат не просто в природно бедствие, а в изпитание за цялото общество.

Дали страната ще предприеме навременни и ефективни мерки, за да предотврати поредно разрушително лято, остава въпрос от критично значение. Отговорът изисква не само адекватни политики и превантивни действия, но и по-дълбоко разбиране за ролята на пожарите в екологичните процеси и тяхното управление като част от дългосрочната устойчивост на нашите общности и природни системи.