Созопол безспорно се нарежда до най-красивите градове по родното ни Черноморие – високият каменен бряг, който разкрива безкрайни гледки към морето; морето, което се появява като мираж измежду къщите на Стария град; Старият град, обърнат към живописните острови Св. Иван, Св. Петър и Св. Кирик; о. Св. Кирик с величествено издигащата се руина на старото военно училище, към което се открива вдъхновяваща гледка от пристанището; пристанището с рояка от рибарски лодки, около които кипи голяма част от живота на местните – една романтична приказка, през чиято призма понякога напълно умишлено избираме да погледнем на това, което ни заобикаля.
Като повечето градове по Черноморието ни обаче и Созопол страда от сериозни проблеми – свръхзастрояване с неадекватна за контекста си съвременна архитектура; масова разпродажба на публични имоти; пристанище, създадено около частни интереси; липса на контрол над облика на заведения, дискотеки и други места за забавление; нарушаване на характера на културното наследство на Стария град – дали с нерегламентирано строителство или пък с одобрено от държавата и Министерството на културата преизграждане на крепостни стени с далечна от автентичния им облик хипотеза.
Днес обаче ми се иска да погледнем към няколко примера на архитектурата в града, които носят своите ценности, но лесно бихме пропуснали.
Между старите къщи на Созопол и съвременното масово строителство се крие един слой на архитектурата, който често остава напълно незабелязан.
Къщи и сгради от 70-те и 80-те години из Стария град, които искат да се впишат уважително и незабелязано в историческата среда; опити на постмодерни архитекти от 90-те и 00-те да се вдъхновят от формите и обемите на същия този Стар град; една почивна станция, която спира дъха; и един музей, който се пробва да експериментира с обем и материалност. Докато разглеждах Созопол през тази призма не можех да спра да се питам – защо да не може и съвременната архитектура да прави това?
Нека тръгнем на една кратка архитектурна разходка, започваща от Стария град и приключваща в покрайнините Новия град на Созопол, точно както аз го обиколих в началото на месец юли.
Тихата архитектура в Стария град
Още през 1964 г. е изготвен комплексен градоустройствен проект за развитието и разширението на Созопол като курортен град. Проектът се изпълнява от авторски колектив от КИПП “Главпроект”, на чело на който стои главният архитект на Созопол по това време – Михаил Соколовски. Той цели балансирано развитие на града – съхраняване автентичния облик на старата част и развитие на новата част, която е планирана в хармония с културно-историчското напластяване на Созопол и със заобикалящата го природа и топография. В голяма степен тези цели се изпълняват последователно и поетапно до към края на 80-те години на миналия век.
Детската градина в Стария град в Созопол и нейната гледка към морето. Снимки: Зекие Емин
От този проект в Стария град днес могат да бъдат прочетени няколко сгради, които толкова хармонично се вписват в облика на града, че са почти незабележими.
Една от тях е сградата на детската градина, която носи обемите и материалността на старите созополски къщи – издига се високо на скалата с каменен цокъл и втори етаж, изнесен на еркер и завършен с дъсчена облицовка. В този период в града много частни къщи също започват да се изменят – да се надстрояват частично или напълно да се преизграждат в отговор на съвременните изисквания за обитаване (в една от които имах удоволствието да прекарам дните си по време на престоя ми в града).
Нова къща от 80-те години и стара къща в Стария град. Снимки: Зекие Емин
По спомени на по-възрастните жители на Созопол този процес е бил педантично контролиран от екипа, който е отговарял за развитието на града – всяка нова къща или пристройка е трябвало да минава одобрение пред главния архитект, както и пред Национален институт за паметниците (НИПК, днес НИНКН).
Тоест, съществувал е цялостен процес за отчитането влиянието на всяка нова намеса в историческия контекст.
Резултатите от промените в този период са дали своите плодове и днес тези сгради се усещат като неразделни елементи от пейзажа на Стария град и трудно биха били разпознати като съвременни намеси от незапознати минувачи.
Кадри от Стария град: Сграда от 80-те в центъра на Стария град, гледка към морето със стари къщи, паметна плоча от 70-те години в близост до музея. Снимки: Зекие Емин
Археологически музей и читалище (Културен дом)
На няколко крачки от историческия полуостров – точно на границата между Стария и Новия град се разполага Археологическият музей на Созопол. Точно там е планиран новият център на града, който да обединява двете му части – по протежение на централния плаж се разполага градският парк, а откъм пристанището е музейната сграда, тогава замислена като културен дом.
Музеят на корицата на сп. Архитектура, брой 5, 1983 г. и днес.
Сградата, която заема ключова позиция на границата между старо и ново, е проектирана от арх. Цанко Хаджистойчев още през 1964 г. като част от същия този градоустройствен проект, но изпълнението ѝ продължава до към края на 70-те години. Културния дом притежава разнообразни функции, но една от най-интересните е оформящият се във външното пространство театър, потънал под площадното ниво. И до днес той играе ключова роля в културния живот на града, макар че визуалното замърсяване от плакати и постери утежнява възприемането на сградата и културните дейности, които се случват до нея.
Въпреки че сградата днес не е в особено добро състояние и ритмичната ѝ бруталистична фасада е покрита с плеяда от недообмислени инсталации, на практика все още може да възприемем впечатляващото ѝ обемно-пространствено решение и смелия опит за работа с материалите.
Актуални кадри от сградата. Снимки: Йордан Николов, Зекие Емин
В изборите на проектанта ясно се чете вдъхновението от архитектурата на Стария град.
Дървото и камъкът плавно преливат с новия материал за времето си – видимия бетон, който придава на сградата ново звучене. Това стои и като концепция в основата на проекта – сградата се разполага на граничната територия между старо и ново и точно такова обединяващо звено трябва да бъде тя и със своя дизайн. Работата с терена и височините на отделните обеми в сградата също е впечатляващо и допринася за интегрирането ѝ в средата.
Постмодерен административен комплекс
Ако тръгнете от музея по главната улица на Новия Созопол, малко след сградата на Общината (която в момента претърпява цялостна реконструкция), в близост до мястото, което местните наричат “Черно море”, ще се натъкнете на една на пръв поглед невзрачна сграда, от която надстърча обем, наподобяващ кула с тънко скосено прозорче. Именно тази кула привлече интереса ми. На пръв поглед тя не впечатлява с нищо – с мазилка в стандартния за вече много сгради у нас жълтеникаво-оранжев цвят; с евтини материали в цокъла, които се опитват да имитират естествен камък; с външно отводняване и слаби детайли.
Кадри от вътрешната част на комплекса и кулата, която се вижда откъм улицата. Снимки: Зекие Емин
Ако игнорираме лошото изпълнение обаче (или пък лошата реновация, възможно е сградата да е била ремонтирана в някакъв момент) можем да открием някои нейни достойнства. Поредицата от обеми, оказва се, се опитва да интерпретира по постмодерен начин даденостите на Стария град – редуващи се един до друг триъгълно надстърчащи еркери, арки от средновековни руини, “каменни” цокли като на някогашните къщи.
Зад първата линия от обеми на сградата обаче, се крие истинска изненада – едно малко публично пространство, което свързва главната улица със задните и в което денивелацията позволява да се развие височина от почти три етажа – точно там хоризонтална арка, описана в земята, наподобява на апсидите на старите църкви, а поредица от други вертикални и високи арки завършва с кръгъл балкон – все постмодерни елементи, които си играят с разбиранията и интерпретациите на проектанта за местна и морска архитектура.
Кадри от комплекса, които показват различни моменти – арките във вътрешността на сградата, поредицата от обеми на еркер откъм улицата, арката към вторичната улица и т.н.
За съжаление, за тази сграда не се открива никаква информация в интернет пространството или архивите на сп. Архитектура, но по облика ѝ изглежда да е построена в края на 90-те или началото на 00-те. Днес своеобразният комплекс с малко площадче в средата помещава разнообразни административни функции.
В общия случай периодът на строителството на 90-те в България ражда едни от най-големите проблеми в градската ни среда и до днес. Затова често тази архитектура, дори когато става въпрос за малкото примери, към които можем да причислим поне някои добродетели, остава напълно неразпозната. Именно затова ми се искаше да разкажа и за един по-нестандартен и трудно разпознаваем като ценност пример от по-новата ни архитектура.
Почивна станция на МВР
Малко по-нататък, чак в покрайнините на Новия град, се крие моят любим пример на созополската архитектура – почивната станция на МВР, изградена в края на 70-те години на миналия век. Погледната отгоре на картата тя може да се обърка за цял квартал. Именно в това се крие основната ценност на проекта арх. Бояна Боздуганова – тя избира да развие станцията като съвкупност от редови къщи, разпределени на няколко нива, съобразявайки се с естествения наклон на терена.
Генплан на комплекса от 70-те години и съвременна сателитна снимка. Източници: сп. Архитектура, 1981 г. и Google Earth
Отделните жилищни единици в поредиците от къщи са разположени така, че да се разминават една спрямо друга, което дава по-висока степен на интимност на летуващите. Измежду отделните нива с жилища се образуват широки пространства, от които е осигурен пряк достъп до горните етажи, благодарение на поредица от стълби, които се оказват най-отчетливият архитектурен елемент на проекта.
Под тях са оформени и верандите на летуващите на първите етажи, а в горната им част са балконите и входовете на втория. В проекта има и разнообразие от височини на жилищните групи – в североизточната част на комплекса са разположени обеми достигащи 4-5 етажа, което осигурява допълнителна динамика и на облика и на начина на обитаване.
Комплексът и до днес запазва своята автентичност, въпреки че едно цялостно обновяване с отношение към ценността на комплекса би изиграло важна роля за по-доброто му интегриране към съвременните нужди. Зеленината в общите части в Почивния дом играе ключова роля в създаването на цялостно усещане за близост до природата и стандарт за почивка и летуване, който все по-рядко откриваме в съвременните комплекси по Черноморието.
Кадри от актуалното състояние на комплекса. Снимки: Зекие Емин
Освен жилищната част за отдих в проекта са планирани и входна част, ресторант и летен театър за забавление на летуващите. За съжаление, днес, театърът не функционира и е изцяло занемарен – обществена поръчка, обявена от община Созопол, показва намерения за цялостно събаряне на летния театър с цел отваряне на допълнително пространство за паркиране.
В статията “Архитектурата за отдих у нас” в брой 8 от 81-ва година на сп. Архитектура, арх. Петко Еврев пише за комплекса: “За съжаление в масовия тип на сградите за отдих твърде рядко се срещат добрите постижения. Но сгради като почивния дом в кв. “Харманите” на Созопол показват, че и с обикновени материали и мазилка може да се създаде скромна, но приятна ваканционна атмосфера.”
Кадри от актуалното състояние на комплекса. Снимки: Зекие Емин
И до днес комплексът е успял да запази това си усещане. Именно в характеристиката му и функцията му на масов комплекс за летуване се крие неговата ценност, както, разбира се, и в автентичността му. Оказва се, че много малко добри примери на архитектура за отдих по Черноморието ни са съхранени – като начин на функциониране, като архитектура, като цялостния пакет от усещания и услуги, които предоставят на посетителите си – този пример е именно такъв – запазил своята комплексност благодарение на продължаващата му и днес функция като Почивен дом на МВР и несменената му собственост.
Кадри от общите части на комплекса – вход, рестовант и изоставения летен театър. Снимки: Зекие Емин
Добрата архитектура много често се крие в скромността на решенията, които създават качествена среда за обитаване с пространства за покой и уединение, стъпвайки на идеята за свързаност с характера на средата. Бях приятно изненадана от това как Почивният дом е запазен като своеобразен оазис в контекста на бучащия от съвременни строителни дейности Созопол, който все повече се покрива с бетон и асфалт и губи връзката си с вдъхновяващата природа наоколо.
Мисля си, че сентенцията “с обикновени материали и мазилка може да се създаде скромна, но приятна ваканционна атмосфера” би трябвало да служи за вдъхновение на всеки съвременен проектант.
Според градоустройствения план от 64-та в района всъщност е трябвало да се развие поредица от почивни станции – днес обаче на същите тези терени в съседство на почивната станция на МВР, се помества квартал “Мисари”, който иронично нарекох “Созополските “Манастирски ливади”.
Приятната атмосфера, създадена от съхранената архитектура, автентични мебели на балконите и верандите и поддържаната растителност. Снимки: Зекие Емин
Разходката във всеки град може да бъде изключително вълнуващо преживяване – в нея често се събират архитектура и антропология, което ме вдъхновява да напасвам парчетата от историческия пъзел на мястото. Да разбера кое кога се е случило, как е планирано и защо сега е това, което е? Как може да се промени?
Да, тези няколко сгради и комплекса са вдъхновяващи и са примери за това, че добрата архитектура може да съществува във всяко време и контекст. Това, което е притеснително за съвременната ни архитектура обаче е, че тя къса с миналото и не желае да надгражда или да се опитва да поправи грешките на тази, която я предшества. И все пак, ако знаем как да търсим, можем да открием добрите и вдъхновяващите примери почти навсякъде.
