Арх. Димитър Кръстев, който ни напусна миналия месец, оставя след себе си наследство от сгради, които живеят извън контекста на времето си и са израз на вечен архитектурен език. Той е роден през 1933 г. в село Енина, Казанлъшко. Завършва Инженерно-строителния институт в София през 1958 г. и след това прави първите стъпки от своята кариера в изучаването и реставрацията на образци от възрожденската архитектура.
Очарованието от местните строителни традиции от този период на равитието му личи в цялостната му работа – той разпознава белезите на локалната архитектура и ги превежда като непреходни изразни средства в сградите си.
От 1962 г. до 1993 г. работи в “Главпроект” – София, а след това като независим архитект. Проектира емблематични обществени сгради и хотели, занимава се и с жилищно строителство. Прави впечатление вниманието, което той обръща на контекста, мащаба и материалността за създаване на въздействащи архитектурни композиции. Нека разгледаме три музейни сгради на арх. Кръстев, които свидетелстват за неговото майсторство и авторски почерк.
Перлата в короната на творчеството му е майсторското овладяване на музейното пространство.
Музей на Кольо Фичето в Дряново
Сградата е открита през 1969 г. по случай 170 години от рождението на майстора и е пример за архитектура в духа на критическия регионализъм в архитектурата – стил, който събира модерното течение с местните материали и строителни традиции. Комплексът е в диалог със заобикалящата го среда, като се забелязват паралелите с емблематичната Лафчиева къща, разположена срещу него.
Архитект Кръстев умело вписва музея във възрожденския ансамбъл, като обогатява с нов ритъм старинната атмосфера на площада. Вътрешните пространства и нива са подредени в интуитивна последователност, която интерпретира интериора на балканджийската къща в контекста на съвременна обществената функция.
Планове на ситуацията, първия и втория етаж; източник: сп. Архитектура
Съчетанието от локални влияния и модернистичен прагматизъм сътворява естетика, надхвърляща рамките на времето.
Музей-пантеон на Георги Раковски в Котел
Музеят, открит през 1981 г. като част от честванията за “1300 години България”, е посветен на видния революционер и на възрожденците от Котел. Комплексът, разположен на централен площад с естествен наклон, представлява изкусна разработка на външното пространство в хоризонтала и вътрешното във вертикала.
Майсторската работа с терена оформя нетипично, но контекстуално решение музеят да се разположи почти изцяло подземно – само върхът на сградата се намира над земята, а четирите експозиционни зали – под нейното ниво. Необикновеното устройство на постройката изглежда провокира арх. Кръстев да създаде решения с естествена и изкуствена светлина. Монументалният обем служи като своеобразен оберлихт, а динамиката от височини в подземните пространства е обогатена от осветителни ситуации с разнообразен интензитет и цвят.
Четете тук за единствения изцяло подземен музей у нас
Археологически музей Велики Преслав
Архитект Димитър Кръстев сякаш вижда външното пространство като равно значимо на вътрешното и ги събира в хармонично единство при много от проектите си. Това архитектурно качество се разпознава особено силно в археологическия музей във Велики Преслав. Комплексът, открит през 1981 г., е ненатрапчиво вписан в релефа и сякаш живее в симбиоза с него.
Планове на ситуацията и първия етаж, разрез; източник: сп. Архитектура
Външният подход към сградата е решен като парадна улица, плавно преливаща в интериора. Без да се съревновава с величието и мащаба на старата столица от Първото Българско царство, вътрешната зала напомня на средновековна базилика, облицована в местен камък. Сценографията на експозиционните пространства създава гъвкава йерархия за многофункционално ползване – зали, хранилища и кабинети преливат в плавна последователност.
Експозиционните пространства; снимки: Зекие Емин
В последните няколко десетилетия културните пространства у нас рядко са мащабни и толкова добре обмислени, както тези в миналото. Именно липсата на качествени примери от последните години е повод да се обърнем към творчеството на майсторите от миналото, един от които безспорно е арх. Кръстев. С уважение и грижа към заобикалящата среда той постига в проектите си непреходни художествени качества – признак за разбиране на пространството като сцена, където човекът е в центъра на музейния разказ. Неговото наследство напомня, че като архитекти можем да черпим вдъхновение от местните дадености и практики, а като граждани да изискваме високо качество за пространствата, разказващи нашата история и култура.
Повече за съвременното проектиране на музейни изложби
Защо някои съвременни обществени сгради в Унгария са проблематични?
