На 9 май от 17:00 в зала “Тициано” във Венеция беше официално открит българският павилион на деветнадесетото Биенале по архитектура. Проектът, куриран от арх. Ясен Марков, носи името “Псевдоприрода” и подхожда с провокация към темата за климатичната криза. На събитието присъстваха редица лица от българската архитектура, заместник председателят на КАБ – арх. Мартин Христов, както и министърът на културата – Мариан Бачев.
Биеналето по архитектура може да се опише като най-мащабната архитектурна изложба в света.
Тя се случва на всеки две години и най-общо търси отговори на това накъде се движи светът на архитектурата. Основната тема на изданието през 2025 г. е “Интелигентност. Естествена. Изкуствена. Колективна”, зададена от куратора Карло Рати. Освен павилионите в Арсенале и Джардини (в това издание и на други места из Венеция и Местре), в които кураторът разгръща своята визия, във форума Биенале намират място и национални павилиони, в които през тази година 65 държави от цял свят представят собствената си гледна точка за архитектурата в контекста на съвременните климатични и технологични предизвикателства.
Четете тук повече за куратора на Бианалето през 2025 г. – Карло Рати
Биеналето е пространство, което дава платформа за саморефлексия както за самата архитектура и личностите в нея, поставени в широкия контекст на световните течения и събития, така и за различните държави по света.
Наблюдения за Биеналето от място
Тази година част от екипа ни имаше възможността да присъства на място за откриването на българския павилион, да посети официалната пресконференцията, както и да обиколи Биеналето още в предварителните дни за посещение на 8 и 9 май. Това ни позволи да разгледаме, анализираме и поставим българския павилион в контекста на събитието и на търсенията както в кураторската визия на Рати, така и на другите национални участия.
Ключово е павилионите, изложбите и инсталациите на Биенале да не бъдат разглеждани единствено като отделни продукти на различни визии, но и като цялостен организъм, който си взаимодейства постоянно.
Също така е добре да се знае, че и самото посещение и разглеждане на Биенале е активен и понякога крайно изтощаващ процес, в който посетителят се среща със стотици различни визии, разбирания, инсталации в рамките само на няколко дни. Вземайки предвид тези ключови факти за Биеналето, нека разгледаме българския павилион, поставяйки го в контекста на цялостното преживяване на тазгодишното издание на най-голямата архитектурна изложба в света.
Българският павилион – идеята и заявката
Българският павилион представя абсурда на климатичната криза.
В двора оръдие, задвижено от слънчеви колектори, засипва самите тях със сняг, а вътре гори камина, пред която е разположен мек килим, иронично пресъздавайки измамен уют на българска одая. Заявката на куратора е за провокация на посетителите, които да си зададат въпроса как с дейността си влияем на климатичните промени и създаваме парадокси в опитите си да регулираме устойчивия баланс между природа и застроена среда. Едновременно важно, но и остроумно поднесено послание.
Вижте тук спечелилото конкурса проектно предложение
В преддверието видео инсталация засилва звученето му – то показва апокалиптичен сценарий за това как би изглеждала Венеция в бъдещето, ако не се справим с климатичната криза, а до нея е разположено табло, на което се представят и събират “Радикални рецепти за добро време”, чиято цел е да се създаде пространство за търсене на решение на зададения проблем.
От идея към изпълнение
По принцип една от най-критичните фази на процеса в архитектурата и дизайна е преминаването от концепция и проект в реализация. Впрочем, през тази година няколко павилиона във Венеция коментират ключовата ролята на майсторите, строителите, реставраторите и изобщо на всички хора, работещи на терен, които придават физическите измерения на идеите.
Кадри от процеса по реализиране на българския павилион. Снимки: Bulgarian Pavilion
Това, разбира се, важи в пълна сила и за реализирането на изложби и инсталации – те са своеобразни архитектурни или по-точно дизайн проекти. Затова е добре да погледнем как българският павилион на практика работи с пространството на зала “Тициано” и до каква степен е успял да превъплъти идеите в реализация си. Все пак умелото овладяване на едно изложбено пространство си е архитектурна практика сама по себе си.
Дворът
Влизайки в двора на зала “Тициано” нещата изглеждат близо до проектното предложение – оръдието е позиционирано пред слънчевите колектори, всичко има облика на недотам довършена строителна площадка – умишлено търсен ефект. Водещият елемент в двора е именно оръдието, което разпръсква сняг върху колекторите и първоначално грабва посетителя. “Снегът” се произвежда с течност за изкуствен сняг, която се разпръсква в определени интервали от време.
Кадри от входа и двора на българския павилион. Снимки: Зекие Емин
Силно впечатление обаче прави липсата на кураторски текст, който да посрещне посетителя и да го въведе в темата [1]. Една иронична инсталация, в която освен слънчеви колектори и снежни оръдия, се преплитат и символи като халите и българската одая се нуждае от разгръщане поне на закодирания български контекст. Това според мен е особено важно в националните павилиони, които освен с кураторската тема, търсят връзка и със самите себе си.
Националният павилион най-често става място, на което се излагат реалностите, амбициите, проблемите, фактите на конкретната държава и е съвсем естествено посетителят да търси в тях локалното и специфичното. Това е ключово за страни, които са по-малко познати на световната сцена на архитектурата или пък имат по-малък брой участия на форума, каквато е България.
Интериорът
Интериорът е пространството, което трябва да контрастира на “снежния хаос посред лято”, който се развива отвън.
Преди да влезем в “уютната одая” обаче в преддверието ни посреща платформа, на която е разположен стар монитор – на него виждаме видео инсталация на артистката Ивелина Иванова, която в естетиката на играта Sims ни показва бъдещето на Венеция – изоставена и погребана под снега след неясно колко години.
Вдясно от платформата е позиционирано таблото, на което са представени “рецептите за хубаво време”. Тази част от експозицията търси “решения на кризата”, както беше споделил Ясен Марков в интервюто ни с него през април. Тоест, това е пространството на колективния интелект в павилиона – то позволява на посетителите да предложат и своя собствена рецепта, която да попълнят в дигитална платформа след сканиране на код. Тези рецепти според куратора могат да бъдат всякакви – иронични, забавни, близко до реални или много далечни. Би било интересно в края на Биеналето да имаме възможността да разгледаме събраните предложения.
Прочетете тук интервюто ни с Ясен Марков
Зад пердето на преддверието се крие одаята – там на платформа е разположен килимът на артистката Rosie Eisor, изобразяващ трите хали, които в митологията са символни олицетворения на природните стихии. Зад килима е своеобразната изкуствена камина, където на дигитален екран наблюдаваме и слушаме постоянно горящ огън.
Това е планирано като пространството на уюта, в което посетителят влиза и усеща абсолютен контраст с видяното навън.
Усещането е почти постигнато, но плътното затваряне на пердетата със сигурност би изолирало посетителя още повече и би засилило сетивното възприятие за нещо различно, топло и уютно. Повдигането на килима на платформа (или по-точно самата височина на платформата) частично отнема от възможността той да бъде напълно възприет от посетителя, въпреки това ключовото е, че той е приканен да поседне, полегне и сетивно да преживее пространството.
Мърч, графичен дизайн и каталог
За разлика от повечето национални (и не само) павилиони във Венеция тази година, българският се отличава с нестандартен и интересен графичен дизайн. Плакатите, разпръснати из града, привличат преминаващите с ясен и забележим единичен елемент – голяма черна снежинка.
Кадри на каталога и мърча, разположени в рамките на павилиона. Снимки: Елисавета Ангелова, Зекие Емин
Обикаляйки из града няколко пъти се натъкнахме на хора, носещи продукти от мърча на българския павилион – много малка част от националните участия бяха наблегнали на подобен метод за позициониране и популяризиране на участието си. Освен стандартните тениски и чанти, българският павилион предлага и иронични картички на Венеция, покрита със сняг – все похвати, които са визуално вълнуващи и привлекателни.
Каталогът на “Псевдоприрода” сам по себе си също е успешен дизайн продукт – с дебели корици, добър печат, визуално интригуващ и разнообразен, дело на графичния дизайнер Кай Щайнщресер. Той започва с разказ за началото на работата върху проекта, представена е своеобразна драматургия с различни участници, поместени са рецептите за добро време, информация за екипа на павилиона, както и интересни визуални закачки като фотографиите на хиалокластити на Златимир Араклиев или абсурдните визуализации, които ни представят някакво свръхтехнологично бъдеще на българския павилион в контекста на Венеция.
Картички и визуализации, вместени в каталога на “Псевдоприрода”. Артисти: Арон Лоринц, Ивелина Иванова, Златимир Араклиев
Искаше ми се да можем да видим тези интересни визуални провокации, поместени и в рамките на самия павилион – на моменти самият каталог изглежда по-богат и интригуващ от визуална гледна точка, отколкото самия павилион.
Цялостното впечатление от “Пседвоприрода”
Генералното впечатление е, че “Псевдоприрода” успява да предаде посланието си – оръдието и слънчевите панели красноречиво говорят за абсурда на климата, камината вътре гори посред лято. Българският павилион е един от малкото във Венеция, които се осмеляват да подходят иронично към толкова ключовата – понякога преиначавана в говоренето, но тотално пренебрегвана на практика, тема за устойчивостта и влиянието на човешката дейност върху природата и планетата.
Българският павилион работи добре и с малко успява да каже много. Неговата основна сила е в простотата на посланието.
Да, архитектурата може би до голяма степен липсва, но с трансформацията за разбирането ни за архитектура и архитектурна професия, наблюдаваме и постепенно сливане на Архитектурното биенале с това за изкуствата – в реализациите, в посланията, в инсталациите. Дали това е по-скоро позитив или негатив обаче е тема на друг анализ.
Овладяването на пространствената реализация на елементите в павилиона може би е основният недостатък на “Псевдоприрода” – голяма част от елементите не работят достатъчно добре мащабно с пространството – платформата е твърде висока, таблото е твърде малко, анотациите към произведенията са дребни, което може да откаже много посетители от това да се ангажират с тях.
Дворното пространство на българския павилион е едно от най-големите му предимства, то също е можело да бъде по-ефективно оползотворено и да привлича посетителите още с попадането им в него. Именно тук се проявява архитектурната работа в изложбения дизайн – създаването на успешно пространство, което да осигури най-доброто възможно преживяване посетителите си.
Що се отнася до комплексната работа върху цялостния проект, кураторът Ясен Марков със сигурност е събрал добър екип от артисти, дизайнери и комуникатори, които са изпълнили задачите си повече от успешно. Каталогът, графичният дизайн, фотографиите, визуализациите, видео инсталациите, килимът – всички те са продукти с високо качество, които свидетелстват за професионализма на създателите си. От комуникационна гледна точка тази година българският павилион присъстваше в редица медии и публикации, разговорът за него успя някак да излезе от стандартния професионален балон.
Българският павилион в контекста на Биеналето на Карло Рати
На пръв поглед българското предложение се вписва умело в контекста на темата на Биеналето, то съпоставя човешката дейност на природата, заиграва се с възможностите на технологиите и за разлика от повечето крайно сериозни павилиони през тази година търси провокация.
Два ключови въпроса, които бяха коментирани в архитектурните среди у нас, още със спечелването на конкурса обаче продължават да дават повод за размисъл – намира ли достатъчно място архитектурата в българския павилион или той е по-скоро арт инсталация, и не страни ли проектът твърде много от търсенето на възможни решения и предложения за справяне с предизвикателствата на бъдещето, едното от които е климатичната криза.
Примери за павилиони, които акцентират върху проучване, тип музейна изложба (с много текст, информация, изображения): Австрия, Бразилия, Франция. Снимки: Зекие Емин
Павилионът със сигурност стои добре сред другите национални участия.
Голяма част от тях през тази година са превърнали павилионите си в своеобразни музейни изложби с много текстова и визуална информация, които са почти невъзможни за възприемане от посетителите в контекста на богатото на аудиовизуални и сетивни преживявания Архитектурно биенале на Карло Рати.
Примери за павилиони тип инсталации: Швейцария, Сърбия, Ватикана. В тази категория влиза и носителят на Златен лъв – Бахрейн. Снимки: Зекие Емин
Според мен през тази година по-успешните павилиони са тези, които са избрали да представят инсталация и преживяване и българският павилион попада в тази категория. Друго предимство на павилиона ни е именно позиционирането му извън Арсенале или Джардини. Досега на този факт се гледаше по-скоро като негатив и по принцип е факт, че павилионите в Арсенале се радват на по-голяма посещаемост.
Цялостен анализ на Биеналето по архитектура през 2025 г. прочетете тук
Биеналето през 2025 г. обаче е толкова богато на информация, че с излизането си от кураторската изложба, посетителят почти не може да възприеме адекватно останалите национални участия. Оказва се, че в павилионите извън двете стандартни локации, посетителят успява да вникне много повече, защото ги разглежда само в контекста на самите себе си.
България на световната сцена
Още на дискусията в “Централни хали” на 17 април, на която имах честта да бъда модератор, се отвори темата за това колко е важно какво казваме у дома с участието си на този форум. Биеналето не е състезание между национални павилиони, не е състезание за това кой има най-смислената, най-интересната, най-различната или интригуваща гледна точка към проблемите на архитектурата.
Биеналето е своеобразна платформа, в която всички гласове имат значение и всички са там, за да бъдат част от големия свят на архитектурата.
България тепърва се вписва в този свят не само с участията си на Биенале (които са само три с 15 години пауза между първото и второто), но и с все по-обогатяващия се обмен между български и чуждестранни архитекти, все по-големия брой студенти, които завършват западни университети, но се завръщат у дома, все по-активното говорене за това какво имаме и искаме да кажем и навън и у дома. Заедно с това България все още не е имала възможността да представи навън достатъчно от себе си, от архитектурната си история и настояще.
Струва ми се, че у нас сме свикнали да подхождаме скептично към всички световни форуми и най-вече към всички български участия, които се опитват да се позиционират на тях – независимо дали става въпрос за архитектура или нещо друго.
Ангажиране на пъубликата с павилиона. Снимки: Елисавета Ангелова
Факт е обаче, че България все повече търси и намира своето място, има по-активна и развиваща се среда от ентусиасти и експерти, които държат да бъдат част от световните тенденции. В този ред на мисли за мен всяко участие на Биенале е победа само по себе си и възможност за развитие. Обективно погледнато на този етап България е участник – аматьор, който би трябвало да се развива, да научава повече и да се подобрява с всяка следваща година.
Ще успее ли тазгодишния павилион “Псевдопридора” да каже нещо значимо у дома или във Венеция, предстои да разберем. Биеналето продължава до 23 ноември, а ключовото в случая е, че то ни дава повода и платформата да общуваме, опитваме, разказваме и показваме.
А такива платформи много дълго време липсваха в сферата на архитектурата у нас.
Прочетете тук за предишните участия и неучастия на България на Биенале
Какво предстои за българските участия?
След откриването на павилиона в интернет пространството се появи информация, че договорът за зала “Тициано” ще бъде удължен с още три години, което означава още едно участие на Архитектурно биенале. Това от една страна е похвално начинание, от друга обаче България трябва да търси начини за осигуряване на своята устойчивост на подобни форуми.
Надяваме се с всяка следваща година интересът към Биеналето, както и неговото влияние в България да се увеличават, за да можем да докажем и пред самите себе си защо е важно да бъдем константна част от световната сцена на архитектурата. “Псевдоприрода” засега е стъпка в правилната посока.
Вижте тук цялата ни колекция от статии за Биеналето
[1] Екипът на българския павилион ни информира допълнително, че такъв ще бъде разположен в най-скоро време.
