Няколко дни преди майските празници през 2022 г. централният площад на Пазарджик осъмна с нова фасадна рисунка – по варовика и мраморната облицовка на Младежкия дом започна да се появява “най-големият графит на Балканите”. Той беше изцяло изрисуван като “шарена изненада” по поръчка на тогавашния кмет по повод празника на града, без архитектурно или художествено съгласуване. Днес фасадната облицовка е в процес на почистване, а случаят повдигна много въпроси – не само какво правим с архитектурното наследство от най-новото време, а и въобще има ли уважение към авторството в архитектурата у нас и как тя взаимодейства със съвременното изкуство.
Какво се случи?
Графитът се появи на фасадата на Младежкия дом преди 3 години и бе изпълнен от екип от 8 души, ръководен от Константин Кръстев – Костура. Това се случва по покана на тогавашния кмет на града Тодор Попов. Според интервю в БНР, проектът е дошъл от страна на кмета и е “модифициран” от артистите на терен.
Всичко това обаче се случва без съгласуване в самата община и отговорните органи за опазване на културното наследство, които имат отношение по случая, както и без оглед на авторските права върху сградата. Това провокира регионалната колегия на Камарата на архитектите да излезе с позиция, да направи пресконференция с единия от авторите на архитектурния проект – проф. арх. Тодор Кръстев, да сезира отговорните институции и дори да предложи сградата за недвижима културна ценност. Последваха смесени реакции – и от страна на гражданите, и от страна на градската управа, в лицето на кмета.
И макар и днес фасадата да се почиства, тъй като Министерството на културата глоби община Пазарджик и нареди тя да се възстанови, темата продължава да бъде дискутирана като “въпрос на вкус и предпочитания”. Това сякаш се случва, защото грамотното отношение към архитектурните проблеми е оставено само на архитектите. Това е не само нередно, но и вредно за градската среда като цяло. Затова нека разгледаме случая в дълбочина.
Центърът на Пазарджик и архитектурният нюанс
Безспорният символ на града е часовниковата кула на старата поща, разположена на същия площад като Младежкия дом. Тя е построена в периода 1907 – 1910 г. по проект на арх. Пенчо Койчев – забележителен пример за архитектурата на течението сецесион, с изявена дървена конструкция (т. нар. “фахверк”) и без аналог в българската архитектурна история. В края на 60-те години главният площад на града се преустройва – разрушават се големите стари къщи, банка и старият затвор, издигнат нарочно в центъра на града, за да сплашва недобросъвестните граждани. Така се освобождава пространство за комплекс от обществени сгради, които обграждат периметъра – театър, профсъюзен дом, поща, музей с художествена галерия и младежки дом – всички “по конец” на една височина на застрояване, отстъпващи от и подчертаващи часовниковата кула.
В този период (1966 г.) е организиран и национален конкурс за сградата на Младежкия дом, спечелен от колектив с арх. Тодор Кръстев, арх. Антони Михайлов и арх. Иван Тарински. Арх. Кръстев, днес вече професор и доктор на архитектурните науки, както и дългогодишен експерт на ЮНЕСКО и ИКОМОС за Световното наследство, споделя, че тогава с творческия колектив са искали да се съобразят именно с историческата среда. Няколко години по-късно, през 1971 г., Младежкият дом е официално открит.
Ляво – централният площад през първата половина на XX в. Дясно – снимка от строителството на новите сгради. | Източници: pzhistory.info; Димитър Шулев
Сградата е типичен пример за архитектурата на България от втората половина на XX в. – този тип функция се появява през периода на комунизма, като място, което да възпитава социалистическата младеж. Тя служи както за клубове по интереси и развлечение, така и за провеждане на граждански бракове и кръщенета. Архитектурно сградата се вписва в рамката на площада и за разлика от други примери на зрелия модернизъм не се опитва да подчини средата около себе си. Напротив – работи с ритмична фасада и разбива големия мащаб чрез малки междуосови разстояния, пластичност и колонада на партера, приканваща минувачите.
На този принцип на контраст със старото застрояване и нюанс между новото на практика се застроява целият площад, което откриваме и до днес. Мраморната облицовка на колоните на Младежкия дом отговаря на тази на колоните на театъра. Варовикът кореспондира с фасадата на музея, чийто монументални релефи намират своето отражение в друг релеф върху сградата на изчислителния център в далечината. Впрочем преди последната реконструкция на настилките и фонтаните, дори те самите отговаряха на цялостното материално и цветово решение на площада.
Площад “Константин Величков” – снимката отвисоко разкрива равния силует на площада и кулата. Архивна снимка на театъра и фасадното решение на сградата на музея | Снимки: Димо Димчев, ДА “Архиви”, Георги Мърхов
Казусът в неуместната намеса – авторското право
Ярките цветове и абстрактната композиция на графита, обвиващ сградата като своеобразно платно, са напълно несъобразени както с нейната геометрия, така и с всички други принципи, които станаха ясни по-горе. Но не само това ги прави неуместни. Сградата на Младежкия дом е “произведение на архитектурата” по смисъла на Закона за авторското право у нас и подобна намеса би следвало да се съгласува с автора. Такова съгласуване в случая няма. В известна степен, в тази ситуация по-изненадващото от непознаването на закона от страна на общината е това, че самите графити артисти не са проявили интерес към това дали правото им да работят върху чужд интелектуален труд е обезпечено. Да, в класическия случай графитите са бунт именно срещу социалните и юридическите рамки, но когато поръчителят им е кмет, тази теза изглежда напълно неприложима.
Младежки дом – Пазарджик скоро след построяването си | Източници: архив на проф. арх. Тодор Кръстев; Старата архитектура на Пазарджик
Почистването на фасадата обаче се случва заради Закона за културното наследство
Тук ситуацията става сложна. По-неочакваното е, че сегашната реставрация на фасадата се случва именно защото Министерството на културата наложи на община Пазарджик глоба от 20 000 лева и нареди Младежкият дом да бъде върнат в предишния си вид заради друга сграда. Последваха дела, в които развръзката остана същата. Всичко това се случва не защото самият Младежки дом е недвижима културна ценност, а защото попада в охранителната зона на такава. Става въпрос за старата турска баня – архитектурен паметник на културата с предварителна категория „местно значение“, с висока културно-историческа стойност и притежаваща статут на единична недвижима културна ценност. Тези защитни зони съществуват именно с идеята, че намесите в тях имат влияние върху облика на историческите сгради. Самата сграда-паметник представлява стара постройка с куполи, под която са разположени басейните и именно тя стои скрита от високи огради от десетилетия поради тежкото си физическо състояние.
Така, иронично и като никога, системата за опазване на културното наследство проработи в полза на сграда, сама по себе си не паметник, но носител на архитектурна ценност, за да опази обект със статут, който невидимо тъне в разруха.
Ляво – картичка от първата половина на XX в. – банята и коминът ѝ се виждат в средната лява половина. Дясно – куполите ѝ отвисоко, 2016 г. | Източници: Старата архитектура на Пазарджик; Никола Колев
В известна степен този казус е и доказателство за вече нефункциониращите политики по опазване на архитектурното наследство у нас. Когато става въпрос за тютюневи складове, царски къщи и антични резервати, застигнати от частни интереси, системата остава безсилна и успява само в случаите, в които надделява над местната власт. Вероятно защото е разработена за друго време – в което държавата сама притежава паметниците и ги опазва от самата себе си. Същевременно това е и пример за това как системата може да работи, при достатъчно желание от страна на отговорните органи.
Как протича реставрацията на фасадата?
Според предписанията на Министерството на културата, реконструкцията на фасадата трябва да бъде извършена по съгласуван с НИНКН проект и по предписанията на технолог-реставратор. Започналото през юни месец почистване се извършва чрез обществена поръчка. Повърхността от над 1000 кв.м трябва да бъде почистена от грунд, фасадна боя, спрей и лак за камък. Особено предизвикателство в случая е почистването на варовика, който е порьозен. Премахването на боята става с химичен препарат, тъй като пясъкоструйка би нарушила облицовката.
Арх. Даня Цивнева, директор дирекция “Архитектура и териториално устройство” в община Пазарджик, споделя, че процесът отнема време и има предизвикателства. Например в миналото счупени на места плочи са били заменяни с парчета топлоизолация, а на местата, в които фасадата е по-силно огрята от слънцето, боите са се захванали по-трайно. Въпреки това почистените до момента фасади възвръщат оригиналния цвят на варовика.
Снимки преди и след намесата – респективно 2021 и 2022 г. | Източници: Георги Мърхов; zname.info
Въпросът е как съвременното изкуство и архитектурата могат да работят заедно?
Архитектурата на модернизма е капризна и с нея се работи трудно – тя е абстрактна, на моменти твърде доминираща, а понякога твърде сива и отстъпваща. Тя често е и експериментална за времето си, заради което старее лошо. И както всяка друга, има и своите ценности – връзката със средата, паметта, която предава през поколенията, материалността и синтеза с другите изкуства. Все неща, заради които си струва да я опазваме. Така днес ние сме изправени пред въпроса как да ѝ вдъхнем нов живот, когато тя има нужда от него.
Или по-просто казано – как да променим архитектурата на модернизма, уважавайки оригинала.
Случаят с Младежкия дом в Пазарджик показва, че такива решения не могат да бъдат оставени на абстрактни събирателни като “хората” или “младежите” и още по-малко на хрумки на единични представители на властта. Публичното пространство е на всички, но то не може да отразява индивидуалния вкус на всеки един, за разлика от личното такова. Именно затова съществуват институции и професионалисти, които се грижат за него. В този контекст една “шарена изненада” за града би била възможна – когато в нейната идея участват заедно гражданите и техните представители, а в нейната художествена концепция – авторите на сградите, заедно с творците на произведенията.
Ролята на политиката и гражданската отговорност
На хартия, реставрацията на фасадната облицовка на Младежкия дом се случва заради наказателното постановление на Министерството на културата и заради реакцията на професионалните организации. От друга страна, от края на 2023 г. насам Пазарджик има нова градска управа, опозиционна на предишната. Така е разбираемо и желанието на общината, в миналото на практика поръчител на неправомерно положения графит, да го почисти – за да премахне следите от едноличното решение на предишния кмет. Няма как да знаем дали ситуацията щеше да е същата при други политически обстоятелства.
И тук трябва да се спомене, че градската среда е и политика. На фона на цялостната обстановка в страната и ситуацията в областния град изглежда несигурна – общинският съвет в Пазарджик бе разпуснат преди дни, тъй като Върховният административен съд касира изборите за общински съветници от 2023 г. В тези турбулентни времена да мислим за авторското право, културното наследство и изкуството в градска среда изглежда като лукс. Но да абдикираме от тях означава да се откажем от идеята за общество и за публично пространство.