Обикновено, когато се заговори за професията „архитект“, първата представа е за човек, вторачен в монитор, избиращ най-точния нюанс на цвета на някой елемент в новия си проект. Макар това да е вярно в определени случаи, архитектурата е далеч по-многопластова и съчетава разнообразни отговорности – изследователски, социални и екологични.
Tова беше една от основните ми мисли през последните месеци, работейки по проекта „Нов живот за Сточна гара“ , като част от екипа на сдружение ГРАДОСКОП. Основната цел на инициативата е да даде рамка за трансформация на изоставената сграда на Сточна гара в гр.София, както и възможността за развитие на линеен парк в ареалите около нея – всичко това чрез задълбочено осмисляне на нейната история, активно участие на местната общност и експертно архитектурно и урбанистично планиране.
Разбери повече за събитието: Нов живот за Сточна гара
Какво представлява ГРАДОСКОП?
Работата на ГРАДОСКОП започва още през 2021 г., когато група експерти от областта на apxитeĸтypaтa, ypбaнизмa, ĸoмyниĸaциитe, мyлтимeдиятa и дизaйнa се обединяват, зa дa започнат съвместна работа по теми в локален контекст, но с глобално значение. Организацията работи едновременно в две посоки: от една страна, изгражда ангажираност сред граждани, институции и частния сектор по теми, свързани с развитието на градската среда, от друга, насърчава и реализира конкретни намеси, които демонстрират устойчиви и социално значими модели на трансформация.
През юни 2025 г., като част от този процес, сдружението организира фестивала „Нов живот за Сточна гара“, който се състоя в самата сграда на гарата. Събитието е кулминация на четиригодишна изследователска работа върху ареала между Сточна гара и гара Подуяне. То включваше широк спектър от дейности – изложби, срещи с граждани, студентски разработки и изследвания, лекции и артистични намеси, чиято цел бе да се активира пространството и да се отвори разговор и възможност за разглеждане на реалистични сценарии за бъдещето му.
Научи за: Тритете пилотни проекта на ГРАДОСКОП
Каква е ролята на архитекта в процеса?
Като сдружение, чиито амбиции обхващат широк спектър от градски теми без еднозначни отговори, ГРАДОСКОП разчита на екип с интердисциплинарен профил, който да рамкира пътя от анализ до реализация. Макар урбанисти и архитекти да са значителна част от състава, всички в екипа са равнопоставени и работят с мислене отвъд тесните си специализации. Това позволява трансфер на знания и подходи между различни полета – от архитектура и културен мениджмънт, до устойчиво развитие и комуникации.
В този контекст ролята на архитекта надхвърля строго професионалната му експертиза, а позволява да рефлектира и допринася за целия спектър от дейности. Така освен с изграждане на художествена и архитектурна визия за сградата, имахме възможността да работим с архиви, по оформяне на екологичната рамката на проекта, по бизнес плана и плана за управление и т.н.
- Кого включихме в процеса?
Успоредно с проучвателската работа организирахме серия от срещи и фокус групи, в които участваха експерти от различни дисциплини: транспорт, архитектура, урбанизъм, ландшафт, културен мениджмънт. Проведохме разговори с граждани от съседните квартали на няколко етапа, като в последната среща се включи и екипът на „Екипът на София“. Освен тях, в процеса участваха предприемачи и потенциални бъдещи ползватели, които дадоха конкретни предложения и посоки за развитие. Този многогласен формат се оказа не просто полезен, а необходим, за да се изгради пълноценна представа за това какво би могло да бъде мястото.
Фокус групите помогнаха да се дефинират очакванията към бъдещите функции на гарата – от места за културни събития и образователни програми до зелени пространства и музейни форми, свързани с железопътното наследство. Именно в това многообразие се крие стойността на процеса – не в търсенето на един отговор, а в способността да се изгради споделена визия между различни интереси и перспективи.
В подобна рамка ролята на архитекта неизбежно се трансформира. Той вече не е едноличен автор, а медиатор и съветник, който синтезира знания и очаквания, превежда идеи между експерти и граждани, и търси устойчиво пространствено въплъщение на този диалог.
Проектирането става процес не толкова на формообразуване, колкото на изграждане на отношение – към паметта, към контекста, към реалните нужди.
Научи повече за: Работата с общности и експертни групи
Какви са предизвикателствата?
Както често се случва при подобни инициативи, процесът не беше лишен от предизвикателства. Сградата е държавна собственост, а институционалната среда невинаги е склонна да приеме гъвкави сценарии на трансформация и управление. Случаят с „Нов живот за Сточна гара“ се откроява с това, че инициативата бе подкрепена от Национална компания железопътна инфраструктура (НКЖИ), общината и културни институции, което демонстрира, че диалогът между гражданския сектор и държавата не е невъзможен, а изисква постоянство и дипломатичност.
От 2024 г. ГРАДОСКОП е част и от европейската програма NEW INHERIT, чиято основна цел е идентифицирането и разпространението на иновативни модели за устойчиво преизползване и развитие на културното наследство. Опитът, натрупан по време на работа по този проект, показа ясно, че предизвикателствата пред Сточна гара не са уникални. В цяла Европа индустриалното наследство често попада в „зоната на безтегловност“ – между тепърва формиращите се институционални политики и активната, макар и неофициална, заинтересованост на гражданските организации.
Успешните примери обаче съществуват и общото между тях е именно наличието на проактивна общност и/или гражданска организация, които полагат съзнателно, целенасочено и експертно усилие. Българският контекст изисква същото: активен граждански натиск, ясен експертен глас и ангажираност, която да отстоява нуждата от културна трансформация на наследената материалност. Същевременно, устойчивата промяна е немислима без системно разработена институционална рамка – такава, която не просто допуска, а целенасочено насърчава иновативни подходи към наследството. Но подобна рамка няма как да възникне, ако институциите и професионалната общност не изградят трайни механизми на диалог, сътрудничество и взаимно доверие.
Какво предстои?
Следващите стъпки от процеса са насочени към конкретизирането на архитектурната и функционална концепция за Сточна гара на базата на събраната информация и обратна връзка от общността и експертите. Предстои активна комуникация с институциите за осигуряване на необходимата подкрепа и ресурси за реализацията на проекта. В дългосрочен план целта е Сточна гара да се превърне не просто в реставрирана сграда, а в динамично и публично достъпно пространство, което да служи и като модел за възможността активно да се интегрира историческото наследство в съвременния градски живот.
Допълнително, проектът за Сточна гара и ареалите около нея подчертава ясно, че днес все по-често архитектът е изправен пред комплексни задачи, към които не би могло да се подходи праволинейно. Не става въпрос само за съвместна работа, а за осъзнаване на необходимостта от отвореност към различията в опита и перспективите. Архитектурата престава да бъде действие на индивидуален гений и се превръща в резултат от натрупано доверие, адаптация към променящ се контекст и съзнателна работа с несигурност.
В този контекст Витрувианският триъгълник – здравина, полезност и красота – се очертава като недостатъчен, за да се намери правилният архитектурен подход. Коравата и затворена форма се разгръща в по-аморфна, но жива структура. Тя включва чувствителност към социалната среда, способност за включване на различни гласове и стремеж към съвместно създаване.
Архитектурата тук не е завършен обект, а процес, изграден върху съюзи между паметта и възможното.
