От години Европа търси баланс между икономика и екология, а строителството е в центъра на тази уравнение – отговорно за близо 40% от енергийното потребление и 36% от CO₂ емисиите на континента. Решението идва под формата на строг, но обективен документ: EPC – Energy Performance Certificate, познат у нас като енергиен паспорт на сградата.
Този паспорт не е просто още един лист хартия в папката на инвеститора, а системна оценка на това колко ефективно една сграда използва енергията си, изготвена на база стандартизирана методика. В България изискването за издаване на EPC е регламентирано в Закона за енергийната ефективност и в Наредба № Е-РД-04-1 от 22.01.2021 г., която определя методите за изчисляване на енергийните характеристики.
Документът класифицира сградите по енергиен клас – от A+ (най-висока ефективност) до G (най-ниска). Класът се определя според годишното потребление на първична енергия на квадратен метър – включващо отопление, охлаждане, вентилация, осветление и битова гореща вода.
EPC не просто дава оценка, а включва и конкретни препоръки за подобрение на енергийната ефективност. Това може да означава подмяна на дограма, изолация на фасада и покрив, внедряване на фотоволтаици, термопомпи или системи за рекуперация. Така паспортът се превръща в инструмент за планиране, а не само за оценка.
В България EPC е задължителен документ в три основни случая:
- При въвеждане в експлоатация на нови сгради.
- При продажба или отдаване под наем на имоти.
- При кандидатстване по програми за енергийно обновяване или саниране.
Липсата на енергиен паспорт може да доведе до отказ за издаване на разрешение за ползване, както и до административни санкции. Въпреки това значението му далеч надхвърля нормативната рамка, тъй като EPC е и икономически фактор. Сгради с по-висок енергиен клас се продават и отдават под наем на по-висока цена, а за инвеститорите това е нов критерий за пазарна стойност.
С въвеждането на изискванията за Nearly Zero-Energy Buildings (NZEB) след 2020 г., енергийният паспорт се превърна в задължителен инструмент за доказване на съответствие с европейските стандарти. NZEB означава сграда, която използва минимално количество енергия, а по-голямата част от нея идва от възобновяеми източници.
В този контекст EPC е нещо като рентгенова снимка на сградата – показва къде „изтича“ енергията, кои зони имат нужда от подобрение и как може да се достигне желаното ниво на ефективност. За архитектите той е доказателство за качеството на проектните решения. За инженерите – възможност за прецизно оразмеряване и оптимизация на системите. За инвеститорите – документ, който отваря врати към финансиране, кредити и по-висока пазарна стойност.
Енергийните паспорти имат и социална функция. В контекста на Зелената сделка и новите политики на ЕС, те са част от по-широка стратегия за декарбонизация на сградния фонд до 2050 г.. Според последните данни на Европейската комисия, над 75% от сградите в Европа са енергийно неефективни, а едва 1% от тях се реновират годишно. Енергийните паспорти са начин да се ускори този процес, като създадат прозрачност и стимул за действие.
В България това се вижда и на практика – общините все по-често изискват EPC при обществени поръчки, а банките го включват като условие за „зелени“ кредити. В частния сектор EPC започва да се възприема не като административна тежест, а като маркер за професионализъм и устойчивост.
В крайна сметка, EPC е новият език на строителството – език, в който числата говорят за екологична отговорност, а стандартите се превръщат в морален компас. Той показва не просто колко енергия консумира една сграда, а и колко интелигентно и устойчиво се позиционира в града.
