Арх. Борис Тикварски е част от новото поколение български архитекти с международен опит и чувствителност към проблемите на съвременната градска среда. Той бе куратор на българския павилион на Биеналето по архитектура през 2023 г. Поводът за разговора ни е участието му във фестивала Bread & Heart – нова платформа за диалог между архитекти, граждани, политици и инвеститори, състояла се за първи път тази година в Тирана (5-8 юни).
За българския павилион на Биеналето по архитектура през 2023 г. четете тук
Фестивалът събра на едно място някои от най-големите имена в световната архитектура. Работил в MVRDV между 2015 г. и 2019 г., едно от водещите световни архитектурни студиа, арх. Тикварски има пряк досег с процесите на трансформация в Тирана, където участва в проекта за обновяване на Пирамидата – един от най-емблематичните, но и противоречиви обекти в албанската столица. Днес той продължава работата си в Албания чрез текущата си позиция като архитект в City Förster.
Дискусионните панели на форума засягат теми за това как градовете могат да отговорят на реалните нужди на хората, как архитектурата трябва създава възможности и какво означава да проектираш пространство в общество, белязано от исторически страх и непрекъснати промени.
- Какво Ви провокира да участвате във фестивала Bread & Heart и какви са ви впечатленията от него?
Поканата дойде от Мартин Собот, с когото работим съвместно в City Förster. Това беше един от трите начина, по които можеш да се включиш във фестивала – чрез покана, като лектор или чрез закупуване на билет. Форматът се оказа изключително успешен, особено предвид факта, че се провежда за първи път.
“За мен беше особено ценно, че фестивалът беше отворен – излъчваше се по телевизията и беше достъпен за всеки, а не само за тесен кръг от специалисти.”
Рядкост е някои от най-големите архитектурни студиа в света да се съберат на едно място. Още по-голяма рядкост е всички те да имат директна ангажираност с Албания и да бъдат запознати в дълбочина със социалните, културните и градоустройствени предизвикателства на страната. Това създаде смислен контекст за разговор.
- С какво Ви впечатли съвременната архитектура в Тирана?
Тирана се развива много интензивно през последните години, което я отличава от повечето градове в балканския регион. Промяната не се случва фрагментарно – почти всеки проект е част от по-голяма градоустройствена визия. Това се дължи и на факта, че архитектурните решения минават през едно и също политическо лице – премиера Еди Рама, което е и плюс, и риск. При правилен човек това води до последователност и развитие, както може да наблюдаваме в страната. Архитектурата в Тирана не е еднозначна – има и добри, и не толкова успешни примери. Например, площадът Скендербег, проект на 51N4E, е един от най-успешните до момента. Обратният пример е Orbital Forest. Въпреки това, дори слабите реализации са част от активния процес на търсене, дебат и промяна.
Повече за площад “Скендерберг” можете да прочетете тук.
- Как оценявате взаимодействието между местната управа и международните архитекти? Работи ли този модел?
Моделът работи, макар и не без предизвикателства. Повечето международни студиа работят в партньорство с местни архитекти, които отговарят за нормативната рамка и адаптирането на проектите. Чуждестранните архитекти често получават облекчения по отношение на строителните норми, от което печелят местните инвеститори. Но има трудности – липсват достатъчно местни екипи с капацитет да изпълнят проектите на нужното ниво. Пример за проблемна реализация е проектът на MVRDV за търговския център TopTani. Архитектите дори научават за несполучливото му построяване случайно, при посещение в града. Въпреки това, студиа като 51N4E вече имат офиси в Тирана и активно наемат местни кадри – модел, който се оказва изключително ефективен и печеливш и за двете страни.
Повече за разрушаването на националния театър можете да прочетете тук.
- Какви изводи си направихте за ролята на архитектурата в обществото след участието Ви във фестивала? Има ли формула за по-добра среда?
Фестивалът беше структурно добре организиран – лекциите бяха разделени в три панела: Critical Reflection (за грешките от миналото), Local Context (предимства и предизвикателства на локалното ниво) и Shared Imagination (визии за бъдещето). Именно този подход показва ясно, че добрата архитектура не се случва в изолация – тя е функция на културен, социален и политически контекст.
Формула няма, но има основа – диалог, ангажираност и съзнателно участие. Архитектурата трябва да бъде комуникирана ясно, не само на експертен език. Едва тогава средата става по-добра, когато хората я разбират и участват в нея.
- Бихте ли участвали отново в такъв формат? А възможно ли е подобен модел да се приложи в България?
Със сигурност бих участвал отново. Форматът е смислен, наситен със съдържание и с реален ефект.
Що се отнася до България – за съжаление, към момента ни липсва културата на организиране на конкурси и форуми на международно ниво. Повечето събития у нас остават нишови и не достигат до широката публика. Преди да опитаме да приложим модел като Bread & Heart, трябва да извървим дълъг път.
Развитието на архитектурата в Албания се дължи на наслагването на визиите на чуждестранни и местни архитекти, както и на политически решения. Това оформя среда, в която архитектурата създава пространства за нов тип социално поведение, нова културна чувствителност и по-широк диапазон на лично и общо присъствие. Докато в България все още говорим за архитектура основно в професионални кръгове, често капсулирани и откъснати от широката публика.
В Тирана архитектурата е на улицата, по телевизията и в публичния дебат.
Именно тази достъпност е основата на устойчивата промяна. Както заявява арх. Тикварски, „Архитектурата в Тирана е част от по-голяма градоустройствена визия“ – и точно затова тя ни провокира да се запитаме какво може да бъде архитектурата у нас, ако излезем от зоната на комфорт и си позволим да мислим извън рутината на масовото строителство.
