Днес в клуб “Перото” в Националния дворец на културата (НДК) “Екипът на София” представи някои приоритетни точки в годишен доклад за дейността на Столична община през 2024 г., който организацията е изготвила. Той дава оценка на управлението на столицата през изминалата година, разглеждайки поставените в предизборната кампания и в началото на новото управление стратегически цели, анализ на прогреса по тях, както и предложения, препоръки и добри практики, които са нужни за по-ефективно им постигане и цялостното развитие на един по-добре работещ град. Целият доклад е публично достъпен и е дълъг близо 200 страници, като е изготвен с доброволното участие на 43 експерта в различни сфери.
Линк към Годишен доклад на “Екипът на София’ 2024
Представянето на доклада
- Генерални изводи
Генералният извод от доклада е, че въпреки наличието на напредък по някои теми и воля за реализиране на част от зададените приоритети, липсват цялостен подход и координация, което води до бавно, неефективно, а понякога и невъзможно постигане на целите. Това, от своя страна е причина за липсата на значими реформи, които са важни за постепенното трансформиране на столицата в един по-добре функциониращ съвременен европейски град.
Заедно с отчетените пропуски и проблеми, чрез доклада експертите от “Екипът на София” предлагат редица решения и конкретни стъпки, нужни за тяхното реализиране. Идеята на създателите на документа е той да се използва от управленския екип на общината за въвеждане на подобрения в разгледаните сфери и да послужи като отправна точка за предприемане на нужните дейности в останалата част от текущия мандат.
По време на събитието ръководителят на организацията, арх. Любо Георгиев, отбеляза, че “Екипът на София” отчита, че работата по такъв комплексен организъм, какъвто е градът, винаги е предизвикателен процес. И че въпреки волята и активната работа на много хора от системата, липсата на значими реформи и цялостен подход към проблемите, води до по-скоро неефективни резултати.
“Градските проблеми изискват системни решения и координация между всички”.
Освен от арх. Георгиев, докладът бе представен от още три експерти от организацията – урб. Калоян Карамитов, Калина Петрова, Жоро Пенчев и модератора Чавдар Влъчков. Те се фокусираха само върху няколко ключови теми от доклада – транспорт и градска среда; младежки дейности; дигитализация, икономика, иновации; управление, устройство на територията, които са едни от най-активно коментираните проблеми в публичната среда.
- Градска среда и транспорт
Калоян Карамитов отчете някои позитивни промени в градската среда като например продължаващият ремонт на тротоарите в града, ограничаването на достъпа на коли около Храм-паметника „Свети Александър Невски“ и оформянето на нов площад, обновяване на превозните средства в градския транспорт и т.н. Тези подобрения обаче са незначителни на фона на сериозните проблеми в градската среда.
Той отбеляза, че според него София е все още далеч от облика, който би се очаквал от съвременна столица в 21-ви век. В града все още не се прилагат ключови решения като стандартите за настилки, които съществуват вече над пет години, все още липсва централизиран регистър на ремонтите, не се работи ефективно и по теми като подобряване на междублоковите пространства и ограничаването на паркирането.
Линк към стандарт за настилки в пешеходните пространства
По отношение на социалната инфраструктура се изграждат детски градини, но голяма част от тях не отговарят на съвременните изисквания за обитаване, реализират се по инженеринг и на база критерий за най-ниска цена. Подобни сгради са инвестиция в бъдещето и би трябвало да се реализират чрез прозрачни процедури и архитектурни конкурси, които биха гарантирали по-добро качество на средата. Той акцентира и върху нуждата от координация и работа с общностите.
- Дигитализация, икономика, иновации
Жоро Пенчев отбеляза, че вече има по-засилен ангажимент от страна на администрацията по темата със замърсяването на въздуха и неговия мониторинг, но липсата на дигитален модел значително затруднява този процес. Въведения като нискоемисионна зона или зелен билет изиграват своята роля, но все още не напълно, като отчете нуждата от увеличаване на тази зона и въвеждане на ефективен модел за прилагане на реални санкции на шофьорите.
Относно дигитализацията той отчете някои подобрения по отношение на градските данни, но отбеляза и липсата на нов сайт на общината, както и генерално обновяване на дигиталните ресурси. Например, бъдещото планирано строителство в столицата към момента се отчита чрез личния проект на Боян Юруков, а общината би трябвало да работи върху осигуряването на подобна прозрачност.
Четете тук: София без дъх. Още високи сгради в столицата?
- Младежки дейности
Според Калина Петрова, по принцип резултатите от работата по младежките дейности могат да се отчетат след най-малко 10 години или когато се смени едно поколение. Тя напомни, че насърчаването на младежка активност, физическа активност и изграждането на площадки за спорт заемат ключово място в управленската програма. Въпреки, че се работи по някои приоритети тук отново липсва координираност между отделните дейности и проекти, които се занимават с темата. Добра крачка в тази посока би било инициирането на Младежки център, но дори тогава трябва предварително и ясно дефинирани дейностите, които ще бъдат подкрепяни и развивани там.
- Управление и устройство на територията
Една от най-обсъжданите теми и в предизборната кампания, както и в ежедневието на обитателите на града, остава именно устройството и управлението на територията, защото тя има пряко влияние върху качеството на живот на всеки. Заедно с това устройственото планиране е сфера с дългосрочни ефекти върху средата и резултатите от действията (или липсата на такива) се отчитат напред в бъдещето. Според арх. Георгиев това е системен проблем, който изисква и системни решения, а такива към момента не се наблюдават.
Любо Георгиев отбеляза, че не може да бъде дадена позитивна оценка на общината в тази посока и отчете наличието на застой, а по отношение на темата с допускане на нови строежи – дори регрес. Все още не се наблюдават дейности относно предизборните обещания за обновяване на Общия устройствен план (ОУП) и преструктурирането в Направление архитектура и градоустройство (НАГ). Към момента столицата се управлява от втори временно изпълняващ длъжността архитект, а конкурс все още не е обявен. И в тази сфера той отчете проблема по отношение на комуникацията и координацията между структурите, и липсата на диалог с районните администрации. Арх. Георгиев спомена и нуждата от общуване с гражданите, които общината трябва да започне да разглежда като страна в процесите.
- Заключение
В заключение “Екипът на София” отбеляза, че липсата на цялостен подход, въпреки заявките и добрите намерения, създава впечатление за работа на парче, незавършеност и неефективност. Експертите отчетоха сложността на тези процеси, наследените проблеми и особената конструкция в Общинския съвет, което според тях прави задачата по-предизвикателна, но не и невъзможна.
“Координирането на процесите и диалогът между всички заинтересовани лица е ключов за дългосрочно развитие и по-добро управление на София.”
Мнение и цялостни наблюдения
Докладът на “Екипът на София” е публично достъпен на сайта на организацията. Там освен четирите теми, коментирани на събитието, гражданите могат да намерят информация за всички 21 приоритетни теми, включващи: въздух; градска среда; дигитализация; здравеопазване; зелена система; икономика и предприемачество; климат и енергия; култура; културно наследство; международна дейност; образование; публична комуникация и гражданско включване; социални услуги; спорт и младежки дейности; транспорт; туризъм; управление на администрация, предприятия, дружества; управление на отпадъци; управление на рисковете, бедствия и аварии, сигурност; устройство и развитие на територията на общината; финанси, данъци и такси.
Въпреки впечатляващото количество информация, представено в близо 200 страници, докладът успява ясно, кратко и ефективно да обясни зададената посока, успехи и проблеми, както и препоръките и предложенията за всяка зададена тема.
В съвременната публична среда, в която един от най-ключовите проблеми е именно комуникацията и “превеждането” на експертна информация към гражданите, докладът на “Екипът на София” успява на разбираем език да отчете и разкаже основните точки по всяка приоритетна тема, която може да вълнува обитателите на града и да има влияние върху качеството на живота им. Както отбеляза по време на събитието един от участниците в дискусията, “Екипът на София” успява да играе роля на медиатор между сложите административните рамки, понякога необяснимите процеси в градските политики и гражданите.
По принцип общините би трябвало да реализират комуникацията с гражданите, но изглежда днес това е един от основните проблеми на общинските администрации у нас, а нейната липса, заедно с липсата и на прозрачност води до все по-ниско доверие от страна на обитателите на градовете.
Четете тук: Архитектурните кметски битки в Братислава и Прищина. Може ли и София?
Малко преди изборите в края на 2023 г. в статията “Архитектурните кметски битки в Братислава и Прищина. Може ли и София?” си зададох въпроса:
“Новото течение в местната политика на постсоциалистическите градове обаче, ни показва, че промените в средата не се случват чрез пътя на политическото говорене, а с поставяне на града, гражданите му и проблемите им в центъра на диалога. Ще може ли и София да осъзнае това и да го приеме и като свое възможно бъдеще…?”
Поглеждайки назад, днес голяма част от приоритетите, зададени в предизборната кампания, или са отпадали, или за тях не се говори така, както се говореше тогава. Диалогът с гражданите е по-скоро прекъснат, а най-големите проблеми на средата изглежда са заметени под килима. Въпреки това препоръките в доклада на “Екипа на София”, които са систематизирани доброволно от експерти във всяка сфера, са добра отправна точка за следващите стъпки по пътя към по-добър град.
