В покрайнините на шведската столица Стокхолм започна реализирането на един от най-амбициозните урбанистични и екологични проекти в Европа – Stockholm Wood City. Проектът е разположен в бившата индустриална зона Sickla, на юг от централната част на града – район, който в миналото е бил известен с производството на дизелови двигатели. Днес това място е в процес на пълна трансформация и ще се превърне в модерен, многофункционален квартал, изграден почти изцяло от дърво.
За първата структура в света, направена от самооформящо се дърво, четете тук
Индустриално минало, културно настояще
Инициативата е водена от шведската компания Atrium Ljungberg, която определя проекта като „най-големия масивен дървен строителен проект в света“. Общата инвестиция възлиза на 12 милиарда шведски крони (приблизително 1,25 милиарда долара). Строителството започва през октомври 2024 г., а завършването на първите 2000 жилища се очаква до 2027 г. В рамките на проекта ще бъдат изградени и около 7000 офис пространства, учебни заведения, магазини, културни сгради и други обществени функции.
Новият квартал ще комбинира съвременното дървено строителство със съществуващите индустриални сгради, които ще бъдат трансформирани в обществени пространства като библиотеки и киносалони. Общата застроена площ ще достигне над 250 000 кв.м, превръщайки проекта в най-големия дървен “смесен” град в света – съчетаващ жилищна, търговска, образователна и културна функция.
Вижте още: Надстрояване с дърво – ефективно и екологично
Висока устойчивост и нисък въглерод
Ключовият материал в строителството е добре познатото в индустрията кръстосано ламинирано дърво (CLT) – високотехнологичен дървен продукт, съставен от няколко пласта дървени панели, подредени перпендикулярно един спрямо друг и слепени под налягане. Тази структура придава на материала изключителна устойчивост и стабилност, почти съизмерими с тези на бетона и стоманата, но със значително по-нисък въглероден отпечатък. Коефициентът на вредните емисии на дървото е с поне 81% по-нисък от този на бетона, докато при стоманата той е с 76% по-нисък. В икономичен аспект, макар че използването на CLT води до около 20% по-високи преки строителни разходи в сравнение с бетона, времето за изграждане е значително по-кратко, което позволява по-бързо пускане на имотите в експлоатация.
Швеция има особени предимства в прилагането на дървено строителство. Около 70% от територията ѝ е покрита с гори, а страната има дългогодишна културна и икономическа връзка с горското стопанство. Още през 1903 г. Тя става първата държава в света, която въвежда задължително залесяване. По думите на Håkan Hyllengren, ръководител бизнес развитие в Atrium Ljungberg, това осигурява устойчиво снабдяване с дървен материал и позволява голяма част от CLT продукцията да се извършва на място и с минимално въздействие върху околната среда. „Нямаме проблем с изчерпването на дървения ресурс – всъщност сега имаме повече гори, отколкото преди 100 години“, споделя той.
Стратегия за нулеви емисии
Проектът е израз и на една по-широка стратегия: намаляване на въглеродния отпечатък на строителната индустрия, която според Програмата на ООН за околната среда е отговорна за около 37% от глобалните въглеродни емисии. Целта на Atrium Ljungberg е до 2030 г. строителните ѝ дейности да бъдат с почти нулеви емисии, което компанията определя като „смело и трудно“ решение.
Научни изследвания подкрепят тази стратегия. Според проучване от 2020 г., направено от Университета Аалто и Финския институт по околна среда, ако в 80% от новите сгради се използва дърво вместо бетон и стомана, това би могло да компенсира до половината от въглеродните емисии на цялата строителна индустрия в Европа.
Освен своите екологични предимства по време на изграждане, дървените сгради имат и значителни предимства по отношение на демонтажа и повторната употреба. Ако в бъдеще една сграда вече не е необходима, тя може да бъде разглобена много по-лесно от бетонна конструкция, а използваното дърво – рециклирано или повторно използвано, удължавайки жизнения му цикъл и намалявайки строителните отпадъци.
Но устойчивостта не е единственият приоритет на проекта. От Atrium Ljungberg вярват, че естествените материали имат пряко влияние върху благосъстоянието на хората, а интериорната среда от дърво създава чувство на уют, спокойствие и комфорт. Според тях това не само повишава качеството на живот, но и прави имотите по-привлекателни, което е и икономически устойчив модел за инвеститорите.
Квартали на бъдещето
Stockholm Wood City се вписва в глобалната тенденция за дървено строителство. В последните години подобни проекти се реализират в Сиатъл, Сидни и Сингапур. В Сингапур например през 2023 г. бе открита огромна дървена университетска сграда, а в Сиатъл – осеметажен блок с достъпни жилища. В Сидни в момента се строи търговски и офис център изцяло от дърво.
Вижте още: 85-метров дървен небостъргач преобръща представите ни за конструкциите
Проектът в Стокхолм е единствен по рода си по мащаб, интеграция на функции и устойчивост, и служи като реален пример за това как изграждането на цели квартали от дърво може да бъде не само възможно, но и желано бъдеще за градовете по света. Това е визия за град, в който архитектурата и екологията съществуват в хармония.
Прилагане на CLT у нас
За съжаление, в България перспективата за развитие на масово строителство със CLT изглежда почти немислима. Материалът все още не се възприема като реална алтернатива – нито от инвеститорите, нито от институциите. Според разговори с архитекти, занимавали се с такъв вид сгради, у нас липсват инженери и конструктори, които да могат професионално да оразмерят и изчислят дървени носещи системи, а университетските програми едва засягат темата. Регулациите и нормативната база са ориентирани изцяло към бетон и стомана, което автоматично поставя дървените конструкции в графата „екзотика“. В резултат, устойчивото строителство у нас се свежда основно до енергийна ефективност и изолации, но не и до намаляване на въглеродния отпечатък чрез самия строителен материал.
Парадоксът е, че страната разполага с немалък горски ресурс – около 3,9 млн. ha гори, от които близо 777 хил. ha са залесявани, а годишният добив на дървесина през 2023 г. е едва 5,5 млн. куб. м при потенциал от поне 7,2 млн. куб. м. Липсата на ефективно управление на този ресурс, съчетана с незаконната сеч, подкопава възможността дървото да се превърне в устойчив строителен материал. Дори при наличието на суровина и специалисти обаче, бетоновата алтернатива остава по-лесна и по-изгодна заради установената инфраструктура, по-бързите процеси и по-ниските рискове, особено предвид рестриктивните пожаробезопасни изисквания.
Това прави CLT проектите икономически неизгодни и трудно приложими, като единственият шанс за тяхното реализиране е в частния сектор, където тяхната екзотичност и нисък карбонов отпечатък може да привлече потенциални предприемачи и клиенти. В последните години наблюдаваме нарастващ интерес към енергийно ефективната архитектура, и макар използването на CLT в строителство от мащабите на Sickla да е научна фантастика за България, появата на сграда, построена изцяло от CLT е въпрос единствено на време.
